петък, 2 март 2012 г.

На театър: "Пет жени в еднакви рокли"

„Пет жени в еднакви рокли“ – сцена „Сълза и смях“, автор: Алън Бол, реж. Боил Банов, костюми: Марина Додова, сценография: Вячеслав Парапанов, в ролите: Параскева Джукелова (която е и преводач на пиесата), Койна Русева, Ева Тепавичарова, София Бобчева, Симона Халачева, Петър Попйорданов.

Не вярвах, че ще ми се случи да пиша възторжени отзиви от нашумяла комедия, която има всички шансове да се превърне в един от хитовете на театралния сезон, при положение, че дори не ходя на такива представления, но всяко нещо си има първи път. Признавам си, че подходих с голям скептицизъм към постановката и нямах особени очаквания, но се оставих още в началото на свежият хумор да ме завладее, а той не ме пусна до финала. И аз не знам как стана, но е факт. Може би трябва за увод да кажа, че авторът на тази пиеса не е случайно име. За тези, които името Алън Бол не им говори нищо, ще поясня, че точно това е човекът, който стои начело на сценарния екип в продукциите, излъчвани по НВО „Истинска кръв“ и „Два метра под земята“. Вярно е, че тези заглавия сами по себе си не загатват за бурен и заразителен смях, но като спомена, че именно г-н Бол е написал сценария на „Американски прелести“, нещата вече си идват на място. Мен лично ми е много любим филм, не само заради килограмите му „Оскар“-и“, не само заради Кевин Спейси и Анет Бенинг, но и заради свежата реч във филма. Тук вече трябва да отдадем заслуженото и на една от главните актриси в пиесата – Параскева Джукелова, която се е наела с превода на тази пиеса, за да е достъпна тя на българска сцена.

Цялото действие се развива в стаята на една от героините, а те са пет на брой, а са в еднакви рокли, защото са шаферки на сватбата на своя приятелка или роднина, както им се пада. Така или иначе булката присъства само с името си, без да се появява на сцената. От разговорите им става ясно, че някои се познават добре, други по-слабо, но като цяло не са се виждали от известно време, през което са се случили различни неща в живота им. Именно тези теми на разговор за миналото им, настоящето и мечтите им за бъдещето, се оказват сюжета на пиесата. Някои могат да направят асоциация със „Сексът и градът“, но лично за мен не са в една и съща категория. На сцената са пет красиви жени, нагласени за сватба, с красиви и фееерични рокли (дело на Марина Додова, която впечатли преди това с костюмите и сценографията в "Казанова", на Диана Добрева), бухнали прически и грим, а за две от тях дори виждаме нагледно и бельото им, в последващи етапи от пиесата. Всяка една от жените носи своята история в себе си и нещо характерно за образа си. Всички те са различни като характери и си приличат само по това, че са жени и нищо женско не им е чуждо – мъжемелачката Триш, която не вярва в любовта (Параскева Джукелова), лесбийката Манди, сестра на младоженеца, със страхотно чувство за хумор и може би най-земната от всички (Койна Русева), нещастната и незадоволена съпруга Джорджи, която отчаяно копнее за секс с тийнеджърската си любов (Ева Тепавичарова) и младите попълнения към трупата – София Бобчева, в ролята на примерната и религиозна Франсис, която мечтае да се омъжи девствена, и Симона Халачева – като бунтарката Мередит, сестра на булката, чиято тайна се оказва шокираща в хода на действието. Ролята на Чочо Попйорданов е съвсем малка и той се появява на финала, един вид като „за цвят“ и се опитва да забие една от героините, диалогът помежду им е много естествен и хармоничен, точно както двама души се надушват сред тълпата и се усещат феромоните на флирта и взаимната симпатия. А иначе ролята на Чочо идеално му пасва - влиза със стъпки и походка на стар коцкар, вади от рафта погледа на прелъстител, изтупан като за сватба (буквално), с небрежно разхлабена червена папийонка около врата, черен сатенен пояс, добавка чаровната и крива усмивка, с леко дрезгав глас и която и от петте да си беше харесал, щяха да й омекнат коленете при вида на този образ. Е, аз лично, преди да омекнат моите, прихнах от смях при вида на прическата, щом се появи – имах чувството, че влезе Емил Димитров, от периода на 80-те (светла му памет), когато беше с онази нелепа перука, та в първия момент точно това си помислих, после всичко си дойде на мястото и на сцената си беше само Чочо, който омайваше успешно героинята на Параскева Джукелова и я увещаваше, че не иска просто една нощ с нея, а много, много повече и за доказателство извади от вътрешния си джоб десетина презерватива. Как да не се разтопи човек на такова романтично умиление... а и от смях?

Няма да преразказвам всичко, кълна се, че останаха много още неща и много още хумор и нелепи ситуации. Много непосредствена и чаровна игра на всички актьори на сцената, нарочно не искам да споменавам имена, защото всеки си беше в ролята и му се получаваше, както и спойката помежду им. Усеща се, когато представлението е ново, актьорите се забавляват не само заради публиката, а най-вече за себе си. Свежа и ненатоварваща комедия, от която имаме нужда в напрегнатите делници, особено през зимата. За мен ще остане и споменът, че след края на представлението, при аплаузите, Чочо в изблик на въодушевление и емоция, метна един от шаферските букети в публиката, точно към мен (едно от предимствата да си на първи ред) и дори ми намигна палаво като го хванах. Трябваше да си го отнеса за спомен, но го върнах на сцената. Може би защото точно там му е мястото.

снимка: Атанас Кънчев

2 коментара:

  1. Da dade Gospod poveche takiva statii i recenzii: sveji, s leko chuvstvo za humor i samoironia, kazvashti mnogo s malko dumi.
    Samo deto ne razbrah avtora. Da e jiva i zdrava i da radva chitatelite s oshte mnogo takiva.

    ОтговорИзтриване
  2. Много благодаря за топлите думи, радвам се, че нещата тук Ви харесват и се забавлявате, което всъщност е целта :)

    ОтговорИзтриване