вторник, 27 март 2012 г.

27 март – Световен ден на Театъра

Не помня кога е бил първият път, в който съм стъпала в театъра, нито коя постановка съм гледала. Може би е било някакво детско куклено представление, на което са ни завели под строй от училище. Нямам спомен родителите ми, или пък някой друг да ме е водил на театър, с което мога да кажа, че съм се запалила. Мисля, че сама открих това изкуство за себе си, не помня коя е била постановката-катализатор за този процес, но факт е, че от доста години насам съм редовен зрител, тотално спечелен за каузата „Театър“. Слава богу, имам приятели и познати, с които споделям тази си страст, мога да говоря с часове на тази тема – за нова, или не чак толкова нова постановка, за актьорите, участващи в нея, за режисьора, за отделни ключови реплики, които са ни впечатлили, за емоцията, която ни остава след края и за кои спектакли вече имаме билети и ни предстои да гледаме. Винаги се вълнувам, когато прекрачвам прага на театъра, все едно влизам в храм, а тази емоция през годините се запази и до днес. Признавам, че не всичко, което съм изгледала досега ми е харесвало, имало е опити за представления, след които съм оставала в потрес и съжаление, че съм си изгубила времето. Но дори и след тях, нито за миг не съм се разколебавала, че следващото, на което ще отида, ще ме зареди по онзи неповторим начин, по който може да ме докосне само нещо любимо.

Днес, 27 март, е Световният ден на Театъра. Искам да честитя празника на всички хора, свързани по единн или друг начин с това велико изкуство – актьори, режисьори, постановчици, художници, осветители, драматурзи, музиканти и т.н., благодарение на които я има тази магия, наречена Театър! А всичко това нямаше да го има, ако не беше на лице другият компонент за случване – Публиката, приятелите и почитателите на това изкуство, към които се причислявам и аз самата. И днес, когато се говори за световна криза, икономически проблеми, страх и несигурност, точно в тези времена, салоните в театрите са пълни, поставят се качествени постановки, разнообразни по своя характер, насоченост и колоритност. Хората имат нужда от духовна храна, търсят своето спасение, смисъл и вдъхновение. Някои го намираме именно в Театъра. Аз лично смятам да отразя това събитие довечера, като присъствам на връчването на наградите Икар 2012 в Народен театър „Иван Вазов“.

Честит Празник на всички, които усещат днешния ден като такъв!

2 коментара:

  1. Честит да им е наистина! Дано въпреки трудностите, продължават да създават тази магия :) И дано има повече хора като теб, sekamo, защото изкуството прави хората по-добри и вътрешно красиви (или поне се надявам на това)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Violka, щом сме омагьосани от това изкуство, значи и ние имаме празник, значи и ние сме добри и озарени вътрешно :)

    ОтговорИзтриване