сряда, 21 март 2012 г.

На театър: "McBeth"


„МcBeth – Младежки театър „Николай Бинев“, пиеса от У.Шекспир, реж. Теди Москов, сценография: Владимир Шишков, костюми: Свила Величкова, музика: Антони Дончев, в ролите: Малин Кръстев, Станка Калчева, Герасим Георгиев – Геро, Вежен Велчовски, Ярослава Павлова, Лилия Гелева, Красимир Недев.
Ако някой ми беше завързал очите и ме беше завел на представление, без да знам кое е, с кого е, на кого е, действието започне и превръзката от очите ми падне, до петата минута аз ще знам, че гледам постановка на Теди Москов. Но сигурно ще ми трябват поне тройно повече на тези минути, за да отгатна, че става дума за текст на Шекспир, при това класиката „Макбет“. И това не е толкова предсказуемо, защото на сцената няма надпис от рода „Теди Москов представя...“, а защото и този път не е изневерил на стила си и зрителите, които гледат негови постановки, веднага ще открият неподражаемия му почерк и интерпретация на поставяне. Като влизах в театъра, направи ми приятно впечатление, че голяма част от публиката се състоеше от млади хора, дори и деца. По-късно, вече като бях заела мястото си, видях, че на редовете пред мен действително беше цял един клас ученици, организирани от две учителки, които бяха пред очите ми. Децата бяха може би 6-7 клас, навярно някои от тях за пръв път стъпваха в театъра, сигурно в училище изучават класическите произведения на Шекспир и учителките са решили да извършат едно благородно дело като заведат тези ученици на театър, с надеждата да привлекат вниманието им към това изкуство, а от друга страна, поне да обърнат вниманието им към литературното произведение. Но ако са очаквали класически текст, поднесен консервативно, то едва ли точно интерпретацията на Теди Москов е най-удачният вариант. В самото начало излизат трите дами, които Шекспир е описал като трите вещици, а Теди Москов е добавил към това определението кикимори. Та вещиците-кикимори изглеждат секси (носят провокативни сутиени, черни дантелени чорапи с жартиери, прозрачни воали, вместо поли), говорят директно и скандално, при това в един глас и наричат себе си трио „Хинелоза“ (игра на думи с паразитите трихенолоза). И естествено още в началото, реакцията от учениците не закъсня: бурен смях, подвиквания и подсвирквания за ужас и неудобство на учителките пред мен, които шоково се спогледаха и със сигурност вече са съжалявали за избора си на театрално представление. Но, както се казва, това не е всичко: Шекспир е дал името на главния си едноимен герой като Макбет, а при Теди Москов той е Мухльо, който ходи на пазар и в крайна сметка се връща с покупка от няколко портокала в мрежичка, в други ситуации, предвид региона, Макбет вече е Мехмед, а самият Шекспир прави луп-луп-луп (пак според текста в пиесата) в гроба. Борбата за власт в царския дворец е пресъздадена успешно от героите на Вежен Велчовски, Герасим Георгиев и Малин Кръстев, които са едновременно вОйни, придворни, царе и кандидати за короната, постоянно сменящи ролите си и пресъздават няколко поколения престолонаследници, съответно и техните убийци. Едновременно с това, и тоалетите са различни – класически костюми, шотландски карирани полички, картонени бутафорни рицарски доспехи, а героят на Красимир Недев почти през цялото време е в бебешко розово костюмче, с шапчица на главата и биберон в устата, когото през цялото време ту се опитват да убият, ту му се кълнат във вечна вярност и признателност. Освен смешните и бутафорни мечове, с които се извършват кръвопролитията, роля в спектакъла има и една кукла-бебе, което изпълнява ролята на бъдещ престолонаследник и има нелеката задача да го премятат, подхвърлят, удрят в пода и стената съвсем безжалостно и се чудя как остана цяло накрая, без да му изхвърчи я главата, я някой крайник. Силно впечатление прави и самата сцена – асиметричен куб, облян в ярко червена светлина (може би асоциация с многото кръв, пролята през този исторически период), отворен от едната страна, за да може публиката да наблюдава какво се случва в това затворено пространство на непрестанни интриги и войни. Малин Кръстев и Станка Калчева, освен герои от масовката, изпълняват в същото време и семейство Макбет. Малин Кръстев, в ролята на крал Макбет, с нарицателната вече торбичка с портокали, увесен нос, нямащ никаква царска осанка, нито необходимия за целта характер, наричан от собствената си властолюбива съпруга Лейди Макбет, с типичното балканско определение за такъв тип мъж – мухльо. Интересно пресъздаден е и самият подбор за крал на Шотландия, организиран от трите Кикимори. Няколко кандидати се явяват за този пост чрез кастинг, като трите дами, в ролята на жури, разглеждат техните CV-та, оценяват качествата, или по-точно липсата им, задават им практични за дадения пост въпроси от рода на: „готов ли сте да убиете баща си?“, „или поне майка си?“, „в краен случай чичо си?“
Пиесата е наситена с множество пародия, ирония и типичния за Теди Москов хумор. Осмиването на героите и епохата става по един тънък и закачлив начин, без злоба, а със симпатия. Ако някой предварително се е настроил да гледа класическо произведение, по-добре да прескочи това, защото то е по-скоро интерпретация, много повече комедия, без никаква трагедия, много повече Балканите, отколкото Острова, много повече Теди Москов, отколкото Шекспир, много повече “McBeth”, отколкото „Макбет“. Заигравката с Макдоналдс е явна не само в изписването на заглавието, а и в самия начин на представяне на пиеса за събития, случили се през 11-ти век, на сцена в 21-ви век – бързо, динамично, актуално. Самото представление е с времетраене около час, за някои може да е скандално кратко, но разточителство откъм продължителност, би било излишно. В днешно време, когато животът тече с бесни темпове, времето е пари, а лесната печалба е издигната в култ и смисъл на живот, осъзнаваш, гледайки пиесата, че почти нищо не се е променило оттогава, темата за борбата за власт е все още актуална, само дето животът е станал по-динамичен, хората по-обременени, храната е „fast food“, а качеството „made in China“. Или както самият Теди Москов описва творението си в типичния си стил: „Животът ни е прекалено Fast, за да движим, който и да било сюжет в друга скорост! Заглавието McBeth е провокирано от „Макбет“ на Шекспир и е някакъв театрален Fast food. Няма да загубите време да го смелите, сдъвчете и познаете начина на приготвяне –ароматите са известни. Иначе сюжетът ни предлага „кръв, пот и сълзи“, с една дума – ежедневие! Към властта се пълзи, ходи, тича, скача и хвърчи – артистите смъкват по някой килограм всяка вечер“.
Признавам, че съм фен на творчеството на Теди Москов още от времето на култувото предаване „Улицата“. През годините запази този хумор, стил и смела импровизация във всички постановки, които се играят и до момента в ТБА, МГТ „Зад Канала“, „199“ и стигнем до получилия съвсем заслужено няколко награди спектакъл „Сирано дьо Бержерак“, който се играе в Народен театър и до днес пълни салона. Тези, които харесват нещата на Теди Москов, ще останат доволни и от последната му изява в Младежки театър, ще се забавляват до самия финал и ще си тръгнат от салона заредени с положителни емоции, а тези, за които явлението Теди Москов не е никакво явление, а просто един шут, който се прави на режисьор, едва ли изобщо ще отидат да гледат постановката, защото са предубедени и ще си кажат „да, това вече сме го гледали“. Но в крайна сметка точно те губят, именно заради същата тази предубеденост. Всеки сам решава за себе си и ако сме още на вълна Шекспир, бих интерпретирала думите от друга пиеса „Да (го) гледам, или не?“ – това не е фундаменталният въпрос, но е въпрос на избор, как би изкарал един свободен час – дали като си купиш билет за театър и гледаш „McBeth” (или което и да е друго театрално заглавие), или да се забиеш в „McDonald’s” и да си поръчаш пълно „Big Mac“ меню? Цената, която ще платиш и в двата случая е приблизително една и съща, но принципът е различен. И важен.
снимка: Младежки театър "Николай Бинев"

Няма коментари:

Публикуване на коментар