петък, 27 август 2010 г.

Ваканция

От днес съм отпуск. Най-сетне и моето време дойде :) Ще стягам багаж и тази нощ ще пътувам към морето. Утре, живот и здраве, трябва да посрещна изгрева в Созопол, после плаж, а вечерта се включвам активно в културната програма на Аполония и така близо седмица. Няма да имам достъп до и-нет през това време, но няма как да изключа мобилния. Ще се отдам на пълен и заслужен релакс и ще съм сред верни приятели.
Снощи бях на мача Левски - АИК (2:1), сега съм без глас, но заредена с положителни емоции! На отиване към Герена, в тролея пътувахме до непозната мацка, явно синя фенка, която нямаше как да не снимам, макар и в гръб по разбираеми причини ;)
Само Левски, оле!




петък, 20 август 2010 г.

The Final Countdown


От май месец не съм излизала отпуск и малко още ми остава до моята лятна почивка. Обичам да ходя на море през септември. Когато повечето хора са се върнали от почивка и се настройват за влизане в релси на работата си; когато въздухът не е така задушен, а приятно топъл; слънцето е галещо, а не неприятно щипещо; когато морето е топло, а не горещо; когато го няма досадния и шумен наплив от туристи, с които трудно се разминаваш по плажа и по улиците, а разходката вечер, се обезмисля сама по себе си.
Искам отново да съм в любимия Созопол, на любимата Аполония, сред любимите си приятели. Искам да съм на плажа и да усещам меките слънчеви лъчи, да усещам пясъка по тялото си, а кожата ми да чувства солените ласки на морето. Искам вечер да се разхождам из романтичните улички на Стария град, да слушам уличните музиканти, да гледам шоуто на уличните танцьори, жонгльори и артисти, да зяпам безцелно сувенирите, макар да са едни и същи всяка година, да вляза в любимите си художествени галерии. Да се разхождам по кея и ресторантчетата около Стената, та чак до Скалите, където вятърът е необичайно силен и дори студен, но пък ти дава цялата свобода и безгрижност на света. Вечер, след поредната доза театър, да се слея с тълпата и да чакам концертите от Амфитеатъра пред Билетната каса. Да си купя сладолед или пица на парче и да седна отпред на пейките, или направо на бордюра, ако няма места и да чакам да започне концерта. Да го слушам в приятната компания на приятели и да виждам други такива, които са в града и се засичаме по улиците, да се уговорим за по-късен час да се видим за по едно-две в някой от символите на нощния живот в града – Малката и Голямата Текила. Да се прибера накрая в квартирата приятно уморена и зашеметена от приключенията през деня и веднага да заспя с мисълта за очакване на изненади още на следващия ден. Да се събудя от слънчевите лъчи на утрото, да изляза на терасата с усмивка на лице, по тениска, невчесана и боса, докато пия ароматно кафе или капучино, отвътре да ми иде да изкрещя добро утро на целия свят. И този цикъл да се повтаря, без да ми омръзне, за всичките дни на почивката, които отсега знам, че ще свършат неусетно бързо и само тенът на кожата ми, емоциите от преживяното, пясъкът по хавлиите и снимките ще са доказателство, че съм била там.
Остава точно една седмица до тръгването ми.

петък, 13 август 2010 г.

No Spirit, No Burgas

След дълго и уморително умуване да ходя или да не ходя, в крайна сметка прецених, че тази година ще пропусна бургаския фест. Имаше много „за”: голяма част от приятелите ми ще са там, лято, море, плаж, купон, спомена от миналогодишния концерт на FNM и не на последно място, разбира се, самите групи, които ще са там, и само три „против”: дългото изморително пътуване само за 1-2 дни иху-аху, спомена от миналогодишната (липса на)организация на входа в първия ден на фестивала и най-главното – финансовия проблем. В крайна сметка три само „против”, но натежаха достатъчно колкото да взема крайното решение. Точно след две седмици излизам в летен годишен отпуск, ще отида на море за няколко дни, а веднага след това ще съм за няколко дни в чужбина за посещението на един дълго жадуван от мен концерт. Та тези мои набелязани събития, са свързани с пари и трябва да заделям и пестя. Те бяха планувани много отдавна, така че Spirit-a не беше предвиден като вариант, особено в такъв кратък интервал от време, в който се струпват мероприятия в рамките на около месец. Нямаше как да избирам, тъй като първите две неща бяха предопределени вече. Мразя, когато се получи така, обикновено все успявам да нагодя нещата в моя полза, но този път не ми се получи. Яд ме е, че изпускам Unkle, още повече ме е яд, че пропускам бг-групите на сцените „На тъмно” и “Jack Daniel’s” – Ревю, Ерекция, Нови цветя, Аборт и др., евентуално Кокоша глава и Психобагажник. Все любими пънк и уейв групи от едно славно време, от което пазя мили спомени. Не знам дали някога пак тези групи отново ще свирят на една сцена и могат да се видят накуп, определено ще си заслужават вниманието, мисля, че ще се получи здрав купон и тези концерти се помнят дълго. Sorry, next time :)

сряда, 11 август 2010 г.

De/Vision отново в БГ по покана на depeche-mode.org

Радвам се, че официално вече мога да съобщя анонса: По случай 5 години от създаването на най-големия форум на българските почитатели на Depeche mode, същият, съвместно със спонсора Tuborg Bulgaria, е поканил немската синт-поп група De/Vision като специални гости на събитието. Концертът ще се състои на 16.10.2010 г. в столичния Sofia Live Club.
Сценарият се повтаря от близката 2008 г., когато същата група гостува на Convention 2008 на depeche-mode.org. Тогава концертът се състоя в парти-център „4 км” и които са присъствали там, знаят че се получи много добро представяне. С нетърпение очаквам предстоящото събиране, тъй организаторите на събитието са ми приятели и знам, че го правят не за лични облаги, а заради фенската идея и досега не е имало издънки на досегашните сбирки.
Лично за мен това ще бъде трето посещение на концерт на De/Vision. Тази година през м. май ги гледах в Берлин, на тяхна територия, като спирка от актуалния им тур, сега ми предстои и на родна. Немското Дуо ще представи актуалния си 11-ти албум със заглавие "Popgefahr" (видео към първия сингъл от албума). След края на концерта, нощта ще премине в Depeche Mode вечер, с DJ-те от форума, които по традиция пускат на тези партита.

неделя, 8 август 2010 г.

easy like sunday morning

Хубаво е да се събудиш с това парче в главата, именно в неделя, след прилично поспиване и усмивка на лице. Хубаво е да си го пуснеш няколко поредни пъти един след друг, да си попееш тихично заедно с Майк, докато отпиваш от сутрешното си ароматно капучино... и да споделиш удоволствието и с други, с пожелание за приятен и лежерен ден :)

четвъртък, 5 август 2010 г.

Ryanair в BG


Още една нискотарифна авиокомпания „каца” на родна земя. Ирландската Ryanair е една от най-големите в този бранш, с традиции от дълги години. Редовната линия Лондон – Пловдив ще се открие на 2 ноември, а полетите ще бъдат два пъти седмично, с тенденция в бъдеще да се увеличат многократно при по-голям интерес и рентабилност. Полетите ще се осъществяват от летище Пловдив до лондонското летище „Станстед”, а цената е 33 евро. "Райънер" ще отпразнува откриването на новата си линия чрез предлагане на билети от 8 евро за цялата си мрежа за пътувания от септември до ноември. Те могат да се резервират до полунощ на 5 август. Билетите по новата дестинация Пловдив-Лондон са в продажба от днес (05.08.2010 г.) и по интернет. Като проверявах в официалната им страница, в падащото меню за резервации на полети, Пловдив вече е вмъкнат като дестинация отиване-връщане. Очакванията са за в бъдеще полетите от британската столица да бъдат увеличени. Планира се отварянето на линии до Испания и Италия, където живеят едни от най-големите групи български имигранти. В следващите месеци летище Пловдив ще се подготви да обслужва полетите на нискотарифния превозвач. Линията ще осигури 30 работни места за България.
"Райънер" има едни и същи изисквания към всички 135 европейски летища, с които работи. За да поддържа ниските си цени, компанията работи с портове със слаб трафик. Компанията има и изискване за скоростно и опростено обслужване на пътниците, да не преминават през пътнически ръкави и т.н. Целият цикъл от слизане на пътниците от един полет, качването на следващите и отпътуването на самолета трябва да е 25 минути.
Миналата година имах възможността да летя с "Райънер" и съм с много добри впечатления от качеството и бързината на обслужване. Радвам се, че България е следващата държава, в която откриват представителство и дано да имат и повече обслужващи линии в бъдеще. Време е да вадим кецовете, да стегнем раничката, паспорта и газ към Лондон :)

вторник, 3 август 2010 г.

The Disintegration of the Persistence of Memory


Това е новата ми придобивка на стената - малка репродукция на Салвадор Дали, купена от Бриколаж. Най-отдолу, с дребни, ситни букви е изписано The Disintegration, но цялото заглавие на картината иначе е "The Disintegration of the Persistence of Memory". Нямам идея защо авторите са спестили цялото заглавие, добре поне, че картината е в цялостен вид (не и като размер, разбира се). Веднага си я сложих на видно място, гледам я... и не, не ме потиска, честно :)
Случайно (по-скоро) или не, Disintegration е името на един от любимите ми албуми на The Cure. Няма как да не го свържа и с този факт, от което картината ми става още по-любима.

неделя, 1 август 2010 г.

A Single Man


Пак ще пиша за кино, но просто така се случи.
Започвам, спирам и трия. Трудно е началото, но знам, че веднъж тръгне ли ми, мога да пиша с часове. Разбира се ще се огранича, защото искам този текст да се получи максимално изчистен. Точно какъвто е "A Single Man" - режисьорският дебют в киното на гуруто в модния бизнес Том Форд. Освен режисьор, той е и копродуцент и съавтор на сценария. Написан е по едноименния роман на Кристофър Ишъруд. Не съм го чела, но вече ще го търся, сигурна съм, че ще е не по-малко вълнуващ.
Иска ми се този филм да достигне до повече хора, включително и до онези, които са чели ревю за филма и предварително са го зачеркнали като "педалски", без да са го гледали. Защото заради глупавите си предразсъдъци, биха пропуснали един шедьовър.
Каквото и да кажа за ролята на Колин Фърт във филма, ще е малко. Той е просто брилянтен в главната роля. А и фактите говорят - номиниран е за Оскар, има спечелена награда за главна мъжка роля на фестивала във Венеция. Отдавна исках да го гледам в такава сериозна роля, каквато всъщност много му отива, защото в последните години беше зациклил в разни романтични и сладникави комедийки. Присъствието му във филма е толкова силно, че не можеш да отлепиш поглед от екрана. Няма много реплики във филма, но за сметка на това е наситена "играта" му с поглед, мимики, плавни движения и разбира се онова дълбоко депресивно излъчване, с която не се разделя през почти цялото екранно време. Джулиън Мур е във второстепенна роля, но няма как да не се забележи - ужасно стилна, красива и неповторима в ролята си на самотна и пристисната от времето жена. Много силно допълнение към филма е музиката. В голяма част от сцените, именно тя се явява като главен герой. Класическа, нежна и на място подбрана, която пасва чудесно на времето, през което се развива действието - 60-те години на миналия век. По отношение на декорите и стайлинга, филмът е изпипан до най-малката подробност. Но не дразнещо и "по конец", а с усет и изчистено до минимум. И как иначе - дело е все пак на един от титаните в съвременния моден свят.
Не знам дали Том Форд ще има повече изяви в киното, но ако е така, аз със сигурност ще ги следя. "A Single Man" не е филм създаден от хомосексуалист и насочен към гей-аудиторията. Твъде наивно и ограничено би било, ако се приеме по този начин. Това е един човечен, топъл и нежен филм, за човешките отношения, за една голяма любов и самотата след нея. Един филм без послания, но наситен с много емоции и тиха меланхолия, която взривява. Филм, който след гледането му, ти оставя след себе си щедро, огромна вътрешна празнота и едновременно с това, те изпълва с любов.