сряда, 9 юни 2010 г.

come back

В петък след работа пътувах в колата на една моя приятелка извън София. Пътят беше почти 3 часа, имаше задръствания, както може да се очаква винаги по това време. След около час нервно пъплене, потокът от коли се "отпуши" и придвижването стана по-лесно и бързо. За да се наградим за това облекчение, приятелката ми реши да пусне един диск, който не бях слушала до тогава в оригинал, а само от пиратско копие - запис от концерта на любимата ми група Depeche mode от Royall Albert Hall, 17-02-2010 г. За вманиачените фенове като мен, този албум е ценен най-вече заради паметното участие на Alan Wilder на една сцена с групата, след като преди 16 години ги напусна. Макар и за само едно парче, изпълнено съвместно с Martin Gore, макар и неговото участие да се състоеше като акомпанимент на пианото за Somebody. Кой ли е очаквал, че това някога ще се случи? Но всички, които вярваме в групата, обожаваме музиката, която творят, ходим по концерти в чужбина, само и само да ги видим и да дерем гърла съвместно с тях, жадувахме за тази проява. Лично аз усещах, че рано или късно това ще се стане. Прекрасно е, че това се случи заради благотворителна кауза, в тази знаменателна зала, пред родна за тях публика...
Но не за това исках да пиша, а заради парчето, което ме грабна и отнесе надалече и което кънти все още в ушите ми, включително и сега - Come Back. Извъртяхме целия диск, концертът наистина е бил велик, личат си емоциите, контакта с публиката, подборът на песните, новите аранжименти. Всичко. Знам, че съм пристрастна, но не виждам нищо лошо в това - те са велика група, една от малкото останали активно концертни групи в днешно време, които правят шоу и имат една от най-верните си публики в света.
Когато за пръв път зазвучаха първите акорди на Come back в колата, заваля дъжд... Отначало ситно и леко, почти меко, но после стана истинска буря - големи, тежки капки падаха бясно, имаше гръмотевици и светкавици, водата се лееше по магистралата, а вътре в колата беше топло и уютно, на маx звучеше точно това парче, а ние пеехме и дивеехме сред цялата тази емоция. Беше уникално! Парчето си пробиваше път през всичките ми сетива, както дъжда навън и се установяваше трайно във всяка една клетка в мен и ме изпълваше с топлина, хармония и любов. Интересното е, че точно това парче не ми е правило кой знае какво впечатление в албумната му версия, дори пренебрежително го превъртах за да слушам следващите. Ако трябва да съм съвсем откровена, целия албум не е нещо особено за мен, има някои интересни идеи, но като цяло едва ли има фенове, които ще кажат, че е велик и съпоставим с някои от предходните им албуми, особено тези от 80-те и 90-те години. Слушахме концертния вариант на парчето отново и отново, преоткривахме го и двете заедно, точно в този му аранжимент, със симфоничния оркестър като фон, но с много силно присъствие, на който се дължи до голяма степен омагьосващия ефект, а дъждът навън се изсипваше безпощадно по магистралата, но на кой ли му пукаше от това... напротив дори, засилваше ефекта от музиката...
Не мога да си представя какво е било въздействието на парчето, а въобще на целия концерт наживо. Всъщност горе-долу имам някаква представа, макар и предадена с думи, но с много емоция - приятелката ми А., която шофираше в проливния дъжд (behind the wheel ) и пусна този диск, е била на този концерт, най-отпред, точно пред Dave... nice, a? :)

сряда, 2 юни 2010 г.

Литературно четене в Червената къща

Не мислех, че толкова скоро ще пиша за поредна среща с творчеството но Захари Карабашлиев, но ето че това е факт. Този път няма да отделям толкова внимание на неговата личност, а ще е в комплект с други автори, на чиято литературна сбирка с четене имах удоволствието да присъствам.
Снощи, в Червената зала на Червената къща се състоя открита платформа за нови артисти и нови идеи (май-юли 2010 г.), огранизирано и осъществено от Фондация „Елизабет Костова” – като самата тя уважи събитието лично. Участници бяха съвременни български и американски автори, преводачи, хора, свързани с литературата като цяло и такива като мен, които бяха само публика. Залата беше пълна, дори имаше и правостоящи (входът беше свободен). Искам да спомена, че преди няколко дни в Созопол се е състоял Семинар по творческо писане. Стана ясно, че това е едва третото такова издание и се е заформило като традиция. Това е нещо ново за България, инициативата е похвална, още повече, че в Семинара участваха и чуждестранни автори, в държавите, където живеят, тази практика е нещо обичайно и вярвам са предали своя опит в това отношение на българските си колеги. От българска страна участниците бяха: Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Николай Бойков, Галин Никифоров, Иван Димитров, Красимир Дамянов (който живее в Испания и поради причини, които не станаха известни, не присъстваше на снощната сбирка). Авторите, които бяха избрани да представляват Щатите бяха следните: Карин Клевидънс, Кели Луче, Пол Видик и Чарлз Конли. Сред публиката разпознах Кристин Димитрова и Теодора Димова. Сигурно е имало и други автори, пристваха и доста чужденци, които явно са свързани със събитието.
Участницитие се представяха взаимно с кратки биографични и творчески данни, а след това всеки един от тях пред публиката четеше лично част от свое произведение, като зад всеки един от тях, на екран се прожектираше превод на самото четене – от и на английски/български в зависимост от от това на какъв език пише. Всеки един от тях имаше възможността да изкаже своята благодарност към организаторите и лично към Е. Костова, както и задоволството си, че са сред избраните да участват в този семинар. На мен лично най-много ми допаднаха текстовете на Чарлз Конли, Кели Луче, Здравка Евтимова (която е писала своя разказ на английски, а след това сама е направила превода си на български), Иван Димитров и разбира се на Захари Карабашлиев, който прочете част от разказа „Кратка история за самолета” от едноименния му сборник с разкази. След тази „официална” част, проявата се изнесе „на тавана” на Червената къща, където аз не присъствах, защото прецених, че мястото ми не е там, а и беше късно и исках да се прибирам.
За финал искам да спомена, че се радвам, че успях да присъствам на това събитие, тъй като е нещо ново за България, беше ми интересно, тъй като имам интерес в тази насока, а и атмосферата беше приятна и свежа.