четвъртък, 16 декември 2010 г.

Полет над кукувиче гнездо & Фрида


Минала седмица бях на две театрални постановки, които доста ме впечатлиха. Доста трудно, но все пак успешно, се снабдих с билети за най-новата постановка на Александър Морфов – „Полет над кукувиче гнездо” в Народен театър. Интересът към пиесата е голям, тъй като се поставя за пръв път в България, а и от години Сашо Морфов не е работил на родна територия. Доста инфорамция бях прочела около проекта, още преди премиерата му и се впечатлих от това, че същият вече е поставян на сцена, но в Москва (където Морфов предпочита да работи през последните няколко години), а тук в София, според думите му, вижда реализация единствено и само с участието на Деян Донков в ролята на Рандъл Патрик Макмърфи, за да го „укроти”, както сам казва. Аз също съм на мнение, че едва ли има по-подходящ актьор за ролята на бунтаря от Деян Донков, който прави изключителни роли през последните няколко години, особено на театралната сцена. Много го харесвам като актьор, а Морфов ми е сред любимите български режисьори, но това не попречи да съм леко скептично настроена към постановката. Очакванията и сравненията с едноименния филм от 1975 г. на Милош Форман са неминуеми, а да влезеш в кожата на един така ярко изразен и емблематичен образ, какъвто прави Джак Никълсън (с награда Оскар за най-добра мъжка роля), определено си е голямо предизвикателство. Лично аз останах очарована от постановката, действително беше много силна, може би една от най-добрите, които се поставиха през тази година. Слава богу не се наложи да правя асоциации с американския филм, нито други аналогии, но определено имаше придържане към книгата на Кен Киси + задължителните малки, едва забележими, но твърдо на място, добавки от Сашо Морфов, в типичния за него балкански хумор.
Рени Врангова, в ролята на сестра Рачид е изключителна – ролята й е отрицателна, но тя е толкова убедителна в нея, че по някакъв начин се замисляш над поведението й и се опитваш да я разбереш. Спокойно изражение на лицето, мек и вежлив тон, плавни движения и се чудиш това ли е „чудовището”, което на практика диктува правилата в клиниката? А тя самата е толкова крехка и мъничка сред всичките мъже на сцената. Но именно в това противопоставяне, от една страна на външен образ, а от друга – характер и същност, идва създаването на силната роля, с която Врангова се справя чудесно. Другият актьор, който невероятно ме впечатли, е Иван Бърнев. Този човек не престава да ме изумява с таланта си. В каквато и роля да се превъплъти, винаги го прави толкова всеотдайно и по толкова убедителен начин, че просто те потапя в играта си и те отнася със себе си в света на героя си. Той е в ролята на Били – заекващ, асоциален, но невероятно добродушен младеж, попаднал в клиниката под въздействието на властната си майка. Движенията му, говора, безумния поглед на моменти, са толкова реалистични, че съвсем правдоподобно си изграждаш мнение, че самият той е такъв. Не знам защо, но докато го гледах от сцената се сетих за моето първо гледане на Леонардо ди Каприо в „Защо тъгува Гилбърт Грейп?” След филма, дълго време, аз си мислех, че това не е актьор, а си е човек с отклонения, който „играе” себе си. Останах като втрещена като го гледах години по-късно в следващата му роля и там си беше „нормален”... И разбира се няма как да не спомена за поредното силно превъплъщение на Деян Донков. Коментирах с приятели точно неговия образ, някои споменаха, че преиграва и е дразнещ на моменти, аз не открих подобно нещо, дори се забавлявах на моменти, макар образът да му е трагичен като цяло. Тази енерция, която е подел със силни роли последните няколко години, дано да продължи дълго време още. Много силен и талантлив актьор е, отдаден на театъра с цялото си съзнание и дано повече талантливи режисьори го ангажират, за да извадят от него най-доброто.

Другата постановка, която гледах с удоволствие, беше „Фрида”, в Младежки театър „Николой Бинев”. Режисьор е Веселин Димов, а пиесата е дело на Саня Домазет – сръбска авторка, която присъства и постановката, когато бях и аз – 10-ти декември. Играе се в камерната зала, на сцената е едно огромно легло, върху което се случват почти всички действия в пиесата. Станка Калчева е една властна и силна Фрида Кало, която напук на всички болести, през които минава тялото й, духът й остава несломим, а цялата енергия влага в таланта и изкуството си. По много интересен начин са преплетени случки и сюжети от живота й в Мексико и Америка, срещите й с баща й, сестра й Кристина (Искра Донова), приятелка от детството Мария (Койна Русева), американската й любовница (Елена Бърдарска), Антонен Арто (Вежен Велчовски), както и с революционера Лев Троцки (Малин Кръстев), с когото са имали бурна любов. Несъмнено и логично най-много време и внимание е отделено на отношенията й с любовта на живота й – Диего Ривера. Цветан Даскалов не ми влизаше в представата точно за тази роля, но именно той играе съпруга на Фрида. За мен най-ценното и красивото в цялата постановка бяха костюмите (заслугата е на Антоанета Костова) и бижутата на героините, особено тези на Станка Калчева, която през цялото време игра с венец от живи цветя на главата си. Забележителна сценография, ефектна мултимедията (дело на Евгения Сърбева), която се прожектирваше върху цялата сцена и върху самите актьори – картини на Фрида Кало, абстракни платна, фотографии, които внасяха много интимна атмосфера и колорит в целия спектакъл. Колкото и да харесвам Станка Калчева и да имах големи очаквания да я видя в тази роля, някак тя не ми се връзваше в образа на Фрида Кало. Нямам обяснение за това. Актрисата си свърши перфекно работата, но някакси ролята не беше подходяща за нея. Четох някъде интервю с режисьора на постановката, че идеята да постави този спектакъл е била много отдавна, отлежавала е с години. Първият му избор за актриса в образа на Фрида, е бил Диана Добрева, но тя отклонява поканата, тъй като в този период повече се е вълнувала от режисьорската работа, отколкото да е на сцена. Вторият вариант е бил за сцената на „Сълза и смях”, а в главната роля да е Бойка Велкова, но проектът се е разпаднал заради липса на достатъчно финанси. Само може да се гадае какъв щеше да е резултатът, ако някой от двата варианта се е бил осъществил. Лично за мен щеше да е любопитно да видя Диана Добрева в образа на мексиканската художничка, а и мисля, че визуално и витално тя най-много се доближава до образа. Подобни сравнения и догадки винаги ще ги има, още повече, че преди няколко години излезе един чудесен филм с едноименното заглавие, в което Салма Хайек беше в главната роля и беше изключителна. Но въпреки всичко това, постановката в Младежкия театър заслужава да се види от повече зрители, най-малко защото е един нов, модерен и ексцентричен на моменти, прочит на живота на Фрида Кало, който може само да допълва и надгражда образа й от всичките опити правени досега.

събота, 4 декември 2010 г.

Обсебен@ от Стенли


Бях си внушила, че от известно време нещо не ми върви с концертите. Първо отмениха концерта на Hurts в Букурещ, за който имах билет и го отложиха с близо 6 месеца напред във времето. Второ, дългоочакваният от мен концерт на Camouflage, за който си купих билет на следващия ден от пускането им продажба, се премества от София, незнайно защо в Пловдив, в някаква дискотека на край града, с екзотичното име „Занзибар”(?!). Но може би като компенсация за всичко това, в четвъртък присъствах на нещо прекрасно, дълго очаквано, което се получи красиво – концерт на Станислав Сланев, или както си го знаем всички – Стенли. Като чух новината, че ще прави мини-турне в страната заедно с Жоро от Остава и Мишо Шишков, чак не посмях да се израдвам, че да не се прецакат работите и с това хубаво нещо. Досега го бях гледала наживо в Строежа, преди около 2 години, като гост на Остава. Бях там заради него, макар да изсвири само 4 парчета, две от които беше Обсебен, в различни аранжименти. Толкова се радвах да го видя и въпреки, че публиката го прие супер радушно, той пак потъна в своя си свят и не се показа до този месец. Гледах по Канал 1, в предаването „Нощни птици” на Искра Ангелова. Звучеше приповдигнато, изглеждаше доволен и зареден с енергия. Разказваше, че дълги години е живял умишлено в (само)отшелничество от света и е търсел единствено опора в семейството и най-близките си приятели. Мислел е, че хората са го забравили, считал се е за излишен, страхувал се е от днешния свят, отвратен от случващото се през последните години. „Виновникът” да го изведе на сцената отново е бил Жоро Георгиев, китаристът на Остава. Самият той, на свой ред признава, че му е било много трудно, но слава богу, че не се е отказал.
Концертът в София беше на 02 декември, в клуб „Строежа”, Студентски град. Според мен доста неподходящо място, предвид огромния брой желаещи да видят това славно завръщане и много хора останаха навън и въобще не успяха да влязат, тъй като поради големия интерес, клубът беше препълнен и билетите бяха свършили дни преди това. Единствено за София, Остава бяха част от това турне, като Стенли пя в първата част заедно с Жоро и Мишо Шишков, а след кратка пауза, на сцената застъпиха Остава. Стенли се появи отново на сцена, единствено за да изпеят съвместно невероятната „Поля от слънчогледи”, която се оказа, че е писана точно преди 10 години... Това ще ми е за Остава, връщам се към темата, а именно – Стенли!
С мои приятели отидохме малко преди обявения час и въпреки навалицата вътре, си пробихме път до сцената, при това неочаквано и за нас самите, най-отпред, точно до клавира на Мишо Шишков. До нас, на единия от баровете, стоеше и си пийваше питие самия Стенли, само на 2 метра от нас. Не пропуснахме шанса си да го издебнем и да се снимаме с него. Беше в настроение, веднага прие идеята радушно и дори си побъбрихме безгрижно, все едно се знаем от години. Едно от момчетата му каза, че е прелетял океана от Щатите, за да е тази вечер на концерта, заради него. Беше си сменил деня на полета за 4 дни по-рано от предварително закупения. Стенли се хвана за главата, направо ахна от изненада. Беше много мило да го наблюдаваш отстрани, излъчваше една такава детска радост, а очите му излъчваха благодарност. По-късно вечерта, на песента „Бъди какъвто си”, въпросното момче отнесе специален поздрав от Стенли за жеста си, след като го забеляза сред нашата агитка съвсем близо до него. Определено не бях подготвена за среща толкова отблизо и това пролича когато дойде моят ред да се снимам с него. Успях да му кажа, че от много, много години чакам този концерт и да му благодаря, че въобще това се случва. Не знам още какви неща дрънках, но явно доста ми е личало вълнението, той се усмихна, прегърна ме и ме целуна по двете бузи, от което съвсем си загубих логиката :) Беше със светло сини дънки, протрити от времето и оранжева тениска, съвсем неглиже и очила в същия цвят, които не свали цяла вечер. Сигурно го предпазват от сивотата навън и вижда нещата по-цветно.
Концертът започна с близо час закъснение. Клубът беше препълнен до краен предел, DJ-ят подгряваше с брит-музика, като отвреме-навреме пускаше и бг парчета – Остава, Стенли, Кале. Странно беше, че точно когато започна „Чичо”, забелязах до мен Мишо Пешев и Мони Воев, мила картинка беше.
Стенли откри с „Нощ с много любов”. В паузите между парчетата обявяваше всяко от коя година е и кратка история около написването му. Не спираше да благодари на публиката и да слага дясната си ръка върху сърцето, беше искрено, не поза. На няколко пъти каза, че вижда много красиви лица пред себе си и се гордееше, че има такава хубава публика. А ние наистина бяхме такива :) Не пропускаше да благодари за чудесните текстове, които му бяха написали през различните периоди от време Наталия Симеонова, Ваня Щерева, Ина Григорова и покойният вече Илиян Симеонов. Като че ли изпълни повече неща от последния си албум „Обсебен”, като едноименното парче 2 пъти, единият от които за финал, където даде възможност на публиката да пее вместо него. А тя не пестеше глас, напълно отдадена на емоцията. Беше красиво. Радвам се, че успях да чуя неща от периода му с Тангра - „Жулиета” и „Бъди какъвто си”. Имам на касетки „Пътят към храма” и „Как се казваш” - лентите им сигурно са изтъняли необратимо от стотиците връткания на касетофона. Може би поне от 15 години не съм ги слушала цялостно като албуми, но когато изпълни на сцената парчета от тях, се оказа, че помня всяка една дума от текстовете. Не вярвах, че някога ще чуя наживо „Сиво”, „Следи” и „Колко” – толкова любими и лични за мен парчета, че единственото, което можех да правя докато ги слушах, е да го гледам, на метър от мен, да попивам и съпреживявавм всяка една отронваща се думичка и въздишка от устата му.
Снощи бях в Sofia Live Club на концерта на Sofa Surfers. Направиха страхотен концерт. Макар да отидох от любопитство и заради компанията, с която бях, нямаше как да не оценя това, което се случи. Но мислите ми бяха другаде, на един друг концерт, ден по-рано, който беше по-интимен и скромен, но изпълнен с много топлина и любов. Мислех за Стенли и това, което означава той за мен като творец, повлиял ми с музиката си в началото на съзнателния ми живот, още като вокал на Тангра. Помня колко зашеметена бях като ги гледах по телевизията с тупираните им коси, обеци, дългите шлифери, белите ризи в комбинация с черни бричове, тирантите и тежките обувки с бомбета. Помня как се вълнувах като спечелиха Мелодия на годината в средата на 80-те с „Оловния войник” и аз по детски им стисках палци тогава, защото наистина си бях дете.
Знаех, че Стенли е прекалено чувствителен, скромен, идеалист, изстрадал като е претърпял разочарования и предателства от много близки до сърцето му хора, интровертен е... но вечерта, в Строежа, видях един друг Стенли: беше усмихнат, беше жив, беше зареден с енергия, дори мога да кажа, че беше щастлив от цялото това внимание и обич, което получаваше през цялата вечер от хората, които бяха там, заради него самия. Защото той заслужава точно това, защото е една жива легенда на българската музика, защото мястото му е на сцената, защото имаме нужда от него и неговата музика. Дано това мини-турне го извади от дълбокия сън, в който беше потънал толкова дълго време и да даде начален тласък на нова творческа вълна и концертна дейност. Дано!
Сет-лист от концерта на Стенли, 02.12.2010 г., клуб „Строежа”:
1. Нощ с много любов
2. Как се казваш
3. Следи
4. Дъвка балон
5. Сиво
6. Пътят към храма
7. Обсебен
8. Колко
9. Човекът от квартала
10. Бъди какъвто си
11. Стар парфюм
12. Да летим над града
13. Жулиета
14. Обсебен