четвъртък, 29 юли 2010 г.

На кино


По принцип смятам лятото за „мъртъв” сезон откъм качествени и смислени филми и почти не съм гледала нови неща на голям екран от близо 2-3 месеца насам. Забелязала съм, че по традиция, сега точно е времето да се пускат на екран всички онези сладникави еднотипни бози, на които слагат щампата "романтичен филм" и са като магнит за привличане в киносалоните на ученици(чки)те и студент(к)ите във ваканция, почиващите по морето, или заблудените и объркани други, които нямат какво да правят и решават да отидат на кино точно на такива филми, защото им се гледа нещо "леко" и "разтоварващо". Другият вариант са екшъните, към които интересът е целогодишен. А ако в каста с актьори е привлечена "звезда" от калибъра на Вин Дизъл и другите подобни, интересът става горещ (лято е все пак). Аз лично, през този сезон, предпочитам да наваксам с гледането на стари филми, които са минали на голям екран, или такива, които дори не са стигнали до такъв и които поради една или друга причина съм ги пропуснала. Тези филми са направени не с голям бюджет и мисъл за касови удари, а с душа и мисъл в тях. Филми, които оставят дири и въпроси след себе си, а отговорите трябва сам да откриеш.
Като цяло не харесвам екшъни, но снощи ме навиха и гледах Inception, или както е преведен за България – „Генезис”. Хареса ми и то доста, макар да нямах никакви очаквания от този филм. Признавам, че на моменти не разбирах какво точно се случва, но и в това имаше доза чар и мистичност. Финалът беше малко претупан за сметка на излишни обяснения между героите в средата на филма. Важното бе, че след излизането от салона, освен добрата емоция, ти остава желанието да мислиш върху филма, което е важно, поне за мен.
Не е случайна аналогията, която се прави с „Матрицата”. Имат някои общи неща като идея, но само до там. Няма да коментирам самия филм, смятам, че е излишно и трябва да се гледа, особено от почитателите на този жанр. Лично аз отидох защото е пореден филм на Кристофър Нолън, когото харесвам като режисьор от предишните му неща. Приятно се изненадах като прочетох, че той е автор и на сценария на „Генезис” и е обмислял с години идеята. Уважавам безкрайно режисьори, които сами правят сценариите си, или поне са негови съавтори. По този начин се усеща съпричастността към идеята, „влагането на душата” в заниманието, а не просто наемането за свършване на някаква работа, зарадите парите. Харесвам атмосферата във филмите на Нолън - много дарк, пипнат детайл, фантазия и собствен стил. Забелязах го още от „Мементо”, това продължи и в следващите му филми, особено в „Батман в началото” и „Черният рицар”, където просто се е развихрил. Не случайно се определят тези две части като най-мрачните от поредицата за Човекът-прилеп.
Освен страхотните ефекти, като голяма заслуга за филма искам да посоча и добрия кастинг от актьори. Няма как да не спомена и прекрасната игра на Леонардо ди Каприо в главната роля. Колкото и да не го харесвам като физиономия и тип мъж, не мога да отрека, че е невероятен актьор! Всеки път се възхищавам и наслаждавам на играта му. Определено му отиват подобни роли – в The Departed, Blood Diamond, Shutter Island, а не онези лигавите, с които пробиваше преди години и от които трудно се измъкна от това сладникаво ампоа, в което сам се беше вкарал.
За „Генезис” Нолън е ползвал услугите на двама свои любимци от „Батман в началото” – Сълиън Мърфи и Кен Уатанабе. Многобройните екшън сцени са значително „омекотени” с ефирното и нежно присъствие на Марион Котияр, която играе съпругата на героя на Ди Каприо, кратко, но "тежко" включване има Майкъл Кейн, в ролята на баща му. За малко се появява в малка роля и Том Беринджър - доста поостарял, но все така истински и убедителен. Искам да спомена и още едно име, което мен ме впечатли във филма – Том Харди. Харесвам нахаканата му физиономия (още от RocknRolla), определено вкарва доста свежест (и лафове) във филма и без неговото участие, диалогът щеше да е доста дървен на места.
Мен лично много приятно ми подейства музиката във филма. Доста на място беше, макар да е само инструментали, без вокали.
За финал мога да обобщя, че не съжалявам, че дадох пари за да гледам този филм на голям екран. Може да е поредният холивудски sci-fi екшън, но режисьорът и голяма част от актьорите са европейци, което до голяма степен ме провокира лично аз да гледам този филм. Слава богу краят не беше с отворен финал, но няма да ме изненада фактът, ако след някоя друга година се появи втора и т.н., част...