неделя, 10 юни 2012 г.

На театър: "Идиот 2012"

снимка: Иван Дончев

„Идиот 2012“ – Камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов“, по романа на Ф.М.Достоевски, сценична версия: Снежина Петрова и Десислава Шпатова, режисьор: Десислава Шпатова, сценография и костюми: Юлиян Табаков, в ролите: Снежина Петрова, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Веселина Конакчийска, Вяра Табакова, Владимир Пенев.

Последната по ред на представяне постановка в Народния театър от цикъла „руски сезон“ – класическо произведение, интересен на пръв поглед кастинг, провокативен режисьор и всичко това поставено в малката и уютна камерна сцена.
Студено, а?”. Лайтмотивът, който се повтаря в началото, края и в някои от ключовите моменти в представлението, всъщност са думи на Рогожин. А с тях той едва ли констатира метерологичните условия. Студено е на сцената, макар героите да са облечени в тежки кожуси,  кожени яки, макар да се палят печки-кюмбета, в които горят рубли, студено е в душите, макар телата да изгарят от страсти. Няма как голям и многопластов класически роман, да бъде разгънат в рамките на близо два часа театрално време, затова е адаптирана част от сюжета, обхващаща развитието на отношенията между четиримата главни герои (Настася Филиповна, Княз Мишкин, Парфьон Рогожин и Аглая Епанчина), криминална история и финална сцена, завършваща с убийство. Не се наемам еднозначно да определя дали се е справила с тази нелека задача Деси Шпатова, най-малкото защото не съм чела романа и мога да си правя изводи върху това, което видях на сцената и посланието, което остави в мен нейната версия на „Идиот“. Това, което мен ме грабна на първо място, са костюмите. Много красиви, стилни, засягащи едновременно съвременни елементи в модата, така и ретро рокли за дамите, и класически костюми за господата. Единствено изключение прави героят на Ованес Торосян, който почти през цялото време играе в захабени от петна кафяви дрипи.
Всъщност точно кастингът от актьори ми е малко странен. На пръв поглед са събрани утвърдени и известни имена, а към тяхната компания са добавени млади, току-що навлизащи в публичното пространство актьори, които тепърва ще се реализират. Но някак спойката между тях ми се губи, прекалено индивидуални ми „стояха“ през по-голямата част от времето и „пасването“ липсваше. Безспорно звездата в екипа е неповторимата и прекрасна Снежина Петрова, в ролята на Настася Филиповна. Една от главните роли в спектакъла, централен персонаж, силно изразен характер, противоречива фигура, около която се заплитат и разплитат съдбите на останалите герои. За нея това не е първо потапяне в ролята. Още преди около десетина години, отново в сътрудничество с Деси Шпатова, за Младежки театър, бяха поставили „Идиот“, но с други актьори и с друг акцент върху действието. Не съм го гледала, но доколкото знам, отзивите не са били особено ласкави и представлението не се е играло дълго. Снежина Петрова споделя, че тогава не е била готова за ролята, както е сега. Според мен е права, защото единствено тя се оказва на нужната висота, а останалите просто гравитират около нея. А присъствието й е толкова ярко и осезателно, че засенчва всички останали и макар ролите им да се водят също главни, на фона на нейното излъчване, са направо спомагателни. Не съм обаче убедена, че това е била целта на постановката и поради това смятам, че останалите актьори не са на нужното ниво. Може би най-успешно от останалите трима се представя Деян Ангелов. Неговият Рогожин е обладан от бесове, ревнува до безумие, иска Настася само за себе си. Този му буен характер и тъмни страсти, някак не отиват много на миловидното лице и крехкото тяло на Деян, но поне се старае да придаде някаква достоверност и тежест на героя си. Много се затруднявам да дам мнение на Ованес Торосян за ролята му на Княз Мишкин. Личи липсата му на опит в театъра, макар да е полулярно лице от няколкото успешни филми, в които участва в последните години. Откакто гледах представлението, а то беше преди повече от месец, та досега, се опитвам да си отговоря на въпроса защо Деси Шпатова е предпочела именно Ованес за ролята? Какво е видяла в него, което е подходящо за ролята на един от главните герои, на които е кръстен и романът? Знае се, че Княз Мишкин е бил млад, слаб, болнав младеж, страдащ от епилепсия, наивен и по детски чист. Всичко това го има в излъчването на Ованес Торосян и все пак като застане той до някой от останалите герои, някак стои като дете, не като техен равноправен партньор. Физиката му е детска, толкова е слаб, че буди по-скоро умиление и желание да го предпазваш и закриляш, да се грижиш за него, а на практика ролята на героя му е именно той да обгрижва любимите жени. Застанал до Снежина Петрова, на чиято героиня трябва да се възхищава като мъж на жена, съответно пък тя се влюбва в него, аз лично мисловно се опитвах да го приема този процес, но зрително нямаше как да ми се получи. Той стоеше като нейно дете, а не като неин любим. Тази несъразмерност и този контраст ми бяха толкова осезаеми, че и до финала не успях да ги приема като евентуална двойка. Но безспорно най-голямото недоразумение и разочарование за мен беше Веселина Конакчийска, в ролята й на Аглая. Толкова буйна, хаотична и екстремна, гръмогласна, че чак стряскаща на моменти. Беше като контрапункт на всички останали с бурното си присъствие и не се вписваше в колектива. Не знам защо бяха тези истерии по сцената, тръшкания и неадекватни жестикулации. Като роля трябваше да изгради образ на мило, възпитано, нежно същество, символ на невинност и чистота, което да очарова с тези си качества героя на Ованес Торосян. Но при съвместните им сцени, тя беше по-скоро груба и имах чувството, че всеки момент ще го нападне, дори усещах на моменти леко подигравателен и високомерен тон, който изобщо не се вписваше в сцените. Така или иначе, спойката помежду им е провал. Нямам идея и защо е измислена ролята на Владо Пенев, чийто герой/и липсва в романа. От това, което съм чела, причината била за разведряване на атмосферата и нещо като музикален антракт между отделните сцени. Колкото и да го харесвам, смятам, че героят му е напълно излишен в този спектакъл. Буди по-скоро недоразумение, отколкото симпатия, па макар и да изглеждаше абсурдно-сладко в костюма на циганка – сутиен, дълга фуста, пайети, дайре, червило и забрадка на главата. Може би е искал да върне жеста към Снежина Петрова от страхотната им съвместна постановка „Гълъбът“ (по Патрик Зюскинд, отново под режисурата на Деси Шпатова), когато тя му партнираше съвсем равностойно, макар и дума да не каза през цялото представление. Е, тук Владо Пенев също не говори, но пее за сметка на това с тембъра на Висоцки. Ама няма нужда. Бих споменала и Вяра Табакова, която е в малка роля, тази на майката на Аглая – Лизавета Епанчина. Много стегната и на място, придава строгост и компетентност, макар че на моменти, особено в общи сцени с Княз Мишкин, имаше някакъв странен и необясним флирт от нейна страна, или поне на мен така ми се стори, което доста объркващо ми дойде.
Интересно, като ме питат познати и приятели за мнението ми за „Идиот 2012“, без да се замислям, казвам, че ми харесва и го препоръчвам. Сега, като пиша този текст, ми изникнаха предимно негативни моменти и впечатления. И все пак постановката наистина ми хареса, защото има много особен и силен заряд в нея. Има сцени, които си заслужават да се видят и които ще останат дълго в съзнанието. За мен, те всичките са свързани с ролята на Снежина Петрова, която изгражда образа на жена без възраст, с поглед на момиче и душата на старица. Безкрайно удоволствие е да се види в една от сцените, на рождения ден на героинята й, когато излиза бавно и величествено на сцената, носеща торта, с цигара в уста, облечена в ярко червена сатенена рокля, с дълъг шлейф след нея, мрежести чорапи, ултра тънък висок ток, а отпред – малка бяла престилчица... и Погледът... този поглед, това излъчване, тази походка, които оставят без дъх, наелектризирващи до огън, макар че без тези компоненти, цялото по-горно описание на облеклото на la femme fatale, нямаше да означава нищо. На фона на буйствата, крясъците и неуравновесеното поведение на Аглая, Настася Филиповна внася едно спокойствие със своята мъдрост и достолепие, които е постигнала през годините на своето израстване, защото животът я е научил да бъде такава и да се приспособява към него. Друг е въпросът, че единствено Княз Мишкин разбира нейната душевност и вътрешни терзания, защото той самият се чувства самотен и неразбран, а себеподобните се усещат един друг. Единствен той прониква в същността й и я вижда като човек, а не единствено като красива обвивка, за разлика от останалите нейни обожатели. Любовта й към Княза е нещастна и не споделена, тя се влюбва в него, а той я обича „от състрадание“. Осъзнала трагизма си,  сама пожелава смъртта си. По много красив начин е пресъздадено убийството й – след пробождането от Рогожин, с бавни стъпки се оттегля от сцената като сваля постепенно бели поли от себе си, все едно се освобождава от досегашните си терзания и остава чиста в смъртта си. И всичко това пред огромния декор, който заема почти цялата задна част на сцената – част от картината на Холбайн „Мъртвият Христос“, сякаш за да напомня максимата, че всички сме смъртни и няма ненаказано добро, само времената и поколенията се сменят.
Студено, а?“

7 коментара:

  1. интересен анализ
    явно режисьорката е акцентирала на най главното от романа-отношенията между Н.Филиповна, кн.Ммишкин И Рогожин, Аглая така както я описваш-е пълен провал:))
    страно защо не са вкарали образа на Лебедев, като комедиен контрапункт
    наистина доста негативно звучи коментара ти-чак да се замисли човек дали да гледа представлението:))

    ОтговорИзтриване
  2. Вярвай ми, като започнах да го пиша, имах нагласата за положителна насока на коментара, но явно не ми се е получила. Може би, донякъде, ролята на Владо Пенев би трябвало да се доближава по някакъв начин до образа на Лебедев, но не мога да го твърдя, сигурно режисьорът само го знае това.
    Надявам се коментарът ми да не повлияе на желанието ти да гледаш това представление :) Аз съм споделила моите наблюдения, но те може да не съвпаднат с твоите. Все пак има голям заряд в спектакъла и според мен си заслужава да се види тази адаптация. Така че престраши се и иди да го видиш, въпреки коментара ми, а ще се радвам след това и да споделиш мнение :)

    ОтговорИзтриване
  3. В Лондон съм, няма как да отида, Може би като си дойда, ако все още се играе -с удоволствие. кн.Мишкин, Рогожин и Лебедев са ми едни от любимите лит. персонажи, а и романът е найстина класика, препоръчвам ти го, ако действително както казваш, не си го чела:)
    Аз например вчера направих обратното, купих си филма „веницианския търговец„ и преди да го гледам търпеливо реших да прочета пиесата и естествено ражисьорската адаптация, макар и филмова, доста се различава от една евентуално моя интерпретация на сюжета, акцентите и т.н:))

    ОтговорИзтриване
  4. Щом романът ти е любим, сигурна съм, че при възможност ще посетиш представлението, когато си в БГ, най-малкото от любопитство :) Вярно е, аз имам литературни пропуски с някои от класическите романи, опитвам се да наваксвам, но засега с театралните им версии се справям по-успешно като че ли ;) Но със сигурност "Идиот" бих прочела някой ден.
    А "Венецианският търговец" го гледах преди няколко години, по някоя от телевизиите ни го излъчиха. Стори ми се много повече театрална, отколкото кино-адаптация, а Ал Пачино прави невероятна роля!
    Ходиш ли на театър в Лондон?

    ОтговорИзтриване
  5. дам много добра роля, но според шекспир- шейлок по скоро е персонаж предизвикващ отвращение, което е нормално според тогаващното отношение към евреите,а във този театрален филм,права си за което,той е представен едва ли не като жертва в цялата си правота да бъде такава, прародител на марксизма и... др. работи:)) дълга тема
    на театър! не особено- по скоро съм лит. фен. преди време попаднах случайно на едно представление в националния театър-„the habit of art“-хареса ми ,а и доста интересна сценография, тъкмо разгледах някой снимки от него по повод че питаш:))

    ОтговорИзтриване
  6. Добър анализ, повечето от негативните моменти, които са описани в ревюто и на мен ми направиха силно впечатление, за това не бих препоръчвала спектакъла на моите приятели.

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря, радвам се, че ни съвпадат мненията относно постановката.
    Поздравления за блога Ви, с удоволствие ще го следя :)

    ОтговорИзтриване