Литературно четене в Червената къща

Не мислех, че толкова скоро ще пиша за поредна среща с творчеството но Захари Карабашлиев, но ето че това е факт. Този път няма да отделям толкова внимание на неговата личност, а ще е в комплект с други автори, на чиято литературна сбирка с четене имах удоволствието да присъствам.

Снощи, в Червената зала на Червената къща се състоя открита платформа за нови артисти и нови идеи (май-юли 2010 г.), огранизирано и осъществено от Фондация „Елизабет Костова” – като самата тя уважи събитието лично. Участници бяха съвременни български и американски автори, преводачи, хора, свързани с литературата като цяло и такива като мен, които бяха само публика. Залата беше пълна, дори имаше и правостоящи (входът беше свободен). Искам да спомена, че преди няколко дни в Созопол се е състоял Семинар по творческо писане. Стана ясно, че това е едва третото такова издание и се е заформило като традиция. Това е нещо ново за България, инициативата е похвална, още повече, че в Семинара участваха и чуждестранни автори, в държавите, където живеят, тази практика е нещо обичайно и вярвам са предали своя опит в това отношение на българските си колеги. От българска страна участниците бяха: Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Николай Бойков, Галин Никифоров, Иван Димитров, Красимир Дамянов (който живее в Испания и поради причини, които не станаха известни, не присъстваше на снощната сбирка). Авторите, които бяха избрани да представляват Щатите бяха следните: Карин Клевидънс, Кели Луче, Пол Видик и Чарлз Конли. Сред публиката разпознах Кристин Димитрова и Теодора Димова. Сигурно е имало и други автори, пристваха и доста чужденци, които явно са свързани със събитието.

Участницитие се представяха взаимно с кратки биографични и творчески данни, а след това всеки един от тях пред публиката четеше лично част от свое произведение, като зад всеки един от тях, на екран се прожектираше превод на самото четене – от и на английски/български в зависимост от от това на какъв език пише. Всеки един от тях имаше възможността да изкаже своята благодарност към организаторите и лично към Е. Костова, както и задоволството си, че са сред избраните да участват в този семинар. На мен лично най-много ми допаднаха текстовете на Чарлз Конли, Кели Луче, Здравка Евтимова (която е писала своя разказ на английски, а след това сама е направила превода си на български), Иван Димитров и разбира се на Захари Карабашлиев, който прочете част от разказа „Кратка история за самолета” от едноименния му сборник с разкази. След тази „официална” част, проявата се изнесе „на тавана” на Червената къща, където аз не присъствах, защото прецених, че мястото ми не е там, а и беше късно и исках да се прибирам.

За финал искам да спомена, че се радвам, че успях да присъствам на това събитие, тъй като е нещо ново за България, беше ми интересно, тъй като имам интерес в тази насока, а и атмосферата беше приятна и свежа.