вторник, 31 май 2011 г.

На няколко театъра, част 2

„Кола Брьонон” – Младежки театър, Голяма сцена – Номинация за Аскеер „Най-добро представление” 2011.
По романа на Ромен Ролан, реж. Владимир Люцканов, музика: Кирил Дончев (номинация за Аскеер 2011), костюми: Петя Стойкова (Аскеер 2011), в ролите: Малин Кръстев, Станка Калчева, Силвия Лулчева, Николай Урумов, Стефан Мавродиев, Герасим Георгиев – Геро и др.



Пак се налага да се връщам към темата за безсмислено дългите и скучни спектакли, но за съжаление и този е такъв. Поне ще направя уточнението, че според мен е такъв, защото когато го гледах, салонът беше пълен, хората бурно аплодираха отделните сцени, а на финала поне 4-5 мин. преминаха под бурни ръкопляскания. За мен това беше пресилено, но напълно допускам варианта, че може би аз нещо съм се повредила и не съм го оценила подобаващо, още повече, че има номинация Аскеер за „Най-добро представление”. Няма как да не спомена прекрасната сценография, визуалните ефекти, костюмите, както и грима на актьорите – Станка Калчева беше неузнаваема като грозна, проклета и стара съпруга на главния герой, а на финала Малин Кръстев беше тотално дегизиран като 80-годишен старец. Но на мен това не ми беше достатъчно. Една съвсем обикновена история, за някакъв френски дърводелец от 17-ти век, да бъде разтеглена до близо 3 часа театрално време, без антракт – мерси. Според мен бате Влади се справя сравнително добре като директор на Младежки театър, но режисьорската работа като че ли по-трудно му се отдава.




„Кралицата Майка” – Театър 199.
Пиеса от Манлио Сантанели, режисьор: Валентин Ганев, в ролите: Невена Мандаджиева (Аскеер 2011 за водеща женска роля) и Владимир Пенев.


Ето нещо свежо в програмата на Театър 199. Винаги изпитвам удоволствие, когато имам възможност да гледам Владо Пенев на сцена. Жалко за хората, които го познават от тв екран и актуалния напоследък сериал „Под прикритие” по БНТ. Жалко и за мен, че едва сега видях за пръв път на сцена Невена Мандаджиева. Двамата правят невероятен дует, където „надиграването” им се състои в това единият да бъде равностоен сценичен партньор на другия, стимулират се взаимно и съответно вдигат високо летвата на цялото представление. Чудесен избор на актьори е направил Валентин Ганев, за който ми беше любопитно да видя в ролята на режисьор и със задоволство отбелязвам, че много добре се е справил. Имах късмета да гледам първата постановката след като Мандаджиева спечели Аскеер-а си, салонът беше пълен, много топло посрещнахме двамата актьори, които играха зверски и в края съответно аплодисментите бяха продължителни. Чест му прави на Владо Пенев, че веднага след края на представлението, падна на колене и заедно с публиката започна да аплодира колежката си, галантно целуна ръката й и показа своето уважение към труда и таланта й. А тя трогната жеста, й стана неудобно и постоянно му се „караше” да стане прав. Много мила картинка. Хубаво е да се виждат подобни жестове на уважение между актьорите и да личи удоволствието от съвместната им игра, а не да го правят като поредното задължение.




„Мъртвешки танц” – Театрална работилница „Сфумато”, Голяма сцена
Пиеса на Аугуст Стринберг, реж. Маргарита Младенова, в ролите: Светлана Янчева, Владимир Пенев и Цветан Алексиев.


Постановката е част от трилогията по произведения на Стринберг, които са осъществени в ТР „Сфумато”. За съжаление не съм гледала все още първата част „Жюли, Жан и Кристин”, но успях да присъствам миналата година на същата тази част, която постави Лили Абаджиева в Народен театър, под заглавието „Госпожица Юлия”, с Деян Донков, Снежина Петрова и Карла Рахал в главните роли. Не знам защо едва няколко представления се изиграха от тази постановка и тя падна от афиша. Мен лично ми допадна, макар да имам особено мнение към шведския драматург.
Втората част от трилогията - „Мъртвешки танц” е с участието в него на Владимир Пенев и Светлана Янчева. Не пренебрегвам факта, че и двамата имат Аскеери за главни роли през 2007 г. Радвам се, че го гледах, макар след представлението ужасно да се потиснах, но може би това е от въздействието на самата пиеса – декорите са стари, прашни черни мебели, костюмите са строги, изцяло в черно, полу-мрак навсякъде, малкото светлина, която плъзваше по сцената беше колкото да освети гротескните физиономии на героите. Думите, написани от Стринберг са тежки и отровни, алогични за разменяне между съпрузи, които празнуват 25-годишен брак, живеещи в съвместна агония, объркани и лутащи се между любовта и омразата помежду си. Не знам какви усилия им коства на актьорите да играят толкова години вече тази постановка. Едва ли има по-потискащо и мрачно представление от „Мъртвешки танц”, самото заглавие дори го показва, но Владимир Пенев и Светлана Янчева играят зверски в него. Дори за не особено голям почитател на творчеството на Стринберг, като мен самата, заради тяхната всеотдайна игра, си заслужава да се гледа съвместната им работа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар