36 часа

Този уикенд беше наситен с доста културни събития в София. В събота се проведе поредната Нощ на музеите и галериите. Приятно впечатление ми направи факта, че с всяка поредна година участието на музеи и галерии се увеличава като брой и самите те, като обекти, правят реклама на събитията, които ще провеждат. PR-ът им е ненатрапчив, скромен дори, но идеен, не разчитат единствено и само на държавна и общинска подкрепа, а се включват самостоятелно и самоорганизирано. Забелязваха се и съвместни изяви с други жанрове на изкуството – литературни четения и концерти. Всичко това с цел привличане на повече публика. А такава, за щастие, наистина имаше, при това в голямо количество и разнообразие. Дали защото беше безплатно, или пък защото времето беше топло и напълно подходящо за нощни разходки и гуляи, дали защото нямаха какво друго да правят в събота вечер, но маса хора щъкаха денонощно из центъра на София. Отделно от това се провежда за първи път и Хартиен фест от 3-ти до 25-ти май, като специално в съботата, ул. „Гурко” беше затворена за посещения и наречена само за този ден „Хартиената улица”. На нея можеше да се видят мебели от хартия, млади хора показваха на деца и възрастни изкуството оригами, имаше дори хартиен автобус.

За мен лично най-интересното в този уикенд беше 36-часовият театрален и кино фестивал, който се проведе в НАТФИЗ. Не успях да гледам всичко, но малкото неща, които успях да видя, ми харесаха и вдъхновиха. Не можах да стана рано, както си бях намислила и затова се добрах в късния следобяд и първото представление, което успях да гледам беше „Хамлет” – спектакъл на 4-токурсници от класа на проф. Красимир Спасов. Искам да спомена, че публика за тези изяви имаше страшно много, вярно, че е безплатно, но там бяха предимно млади хора, които с програми в ръце се редяха по опашки пред различните зали и сцени, ентусиазирано чертаеха схеми на кое представление кога да отидат. Успях да посетя и прожекция на късометражно кино, която представляваше дипломни работи на студенти предимно 3-ти и 4-ти курс. Повечето бяха доста свежи и забавни. Все пак не е лесно да се вместиш в 5-10 мин. и да пресъздадеш цяла една идея с послание. На голяма сцена гледах и танцовия спектакъл „Ерос и Психея” - по мотиви от древногръцки митове, дело на четвртокурсници от Театър на движението, ръководител доц. Петя Цветкова. Беше нещо много красиво и неочаквано за мен, тъй като изкуството на балета и танца никога не са ме вълнували и не разбирам от това. Но когато нещо е красиво и те отнася в друг свят от емоции, защо трябва да разбираш? Достатъчно е само да имаш сетивата, да ги отвориш и да се наслаждаваш.

Не можах да остана за нощните представления, но съм сигурна, че е било страшно вълнуващо и тогава. Забелязах, че на следващия ден имаше по-малко хора, но това не означава, че е нямало интерес. Все така залите бяха пълни и нямаше места за всички. Атмосферата беше невероятна, празнична, самите студенти си я направиха такава. Пред входа винаги беше пълно с млади и красиви хора, шарени, пъстри, усмихнати, лъчезарни – радост за окото. Вечерта някой беше донесъл китара и купонът си течеше не само в залите, а и извън тях. В сравнение с миналата година, нещата, които се представиха този уикенд, бяха повече, публиката също. Дано тази тенденция се запази и за следващите прояви. Но тогава със сигурност ще трябват повече зали, с по-голям капацитет, защото интересът съответно ще е по-голям. Не видях голяма част от нещата, които си бях набелязала предварително, просто защото не успях да вляза в залите – всичко беше пълно, дори правостоящите места бяха заети и това се случваше 20-30 мин. преди самите представления. Хората си чакаха ред доста преди проявите, но всичко ставаше търпеливо, без блъсканици и излишни нерви, поне аз не станах свидетел на такива.От нещата, които видях, мога да кажа, че съм обнадеждена от новата смяна бъдещи актьори, режисьори и драматурзи, които ще застъпят в младото българско кино и театрална сцена. Трябва им повече самочувствие и поле за изява. Този 36-часов маратон, който се проведе тази събота и неделя, определено е едно от нещата за показване на подкрепа и съпричастност в тази насока.