понеделник, 30 май 2011 г.

На няколко театъра, част 1

Скоро не съм писала за театъра, но това не означава, че не съм ходила. Доста постановки ми се струпаха накуп, особено през месец май. Бях си набелязала да гледам някои на всяка цена до края на този сезон, а ако имам възможност – други, на които не държах чак толкова, а просто имам време за театър. Няма да пиша за всеки един поотделно и подробно, просто защото в последно време ужасно много ме мързи (не само да пиша, а по принцип), чак аз самата не мога да се понасям. Но това е друга тема. А насила нещата не се получават, трябва муза, спокойствие и желание най-вече. От няколко дни се опитвам да се сетя какво съм гледала и как да ги подредя нещата дотолкова, че да мога с най-малко думи, да кажа по-същественото за всяка една постановка и да предам лично мнение за нея, дали си заслужава, или не (в случай, че някой се интересува от мнението ми, разбира се). Едно време, като ученичка и студентка, си събирах билетчетата от концерти и театри за спомен, но в един момент ги посъбрах доста и ги изхвърлих като прецених, че са ненужни. Но сега като искам да си спомня какво съм гледала този и миналия месец, се хващам, че много трудно се срещам за хронологията. Или ще трябва да върна отново метода на събирането на билети, или да се снабдявам с гинко-билоба от аптеката.
Няма да скрия, че голяма част от нещата, които видях не ми допаднаха особено, други пък тотално ме разочароваха и съответно това директно се отрази на ентусиазма ми за писане. Но за малката част, които наистина си заслужават, мога да ги препоръчам. Ще ги разделя на няколко части, за да не стане прекалено дълго, че едва ли има хора, които обичат да четат прекалено дълги текстове, особено пък в блог. Чудех се как да ги групирам и на какъв принцип, затова реших да го дам по „Пилат-Понтийски”, че най-лесно, т.е. по азбучен ред.
*Снимките са от интернет страниците на съответните театри.



„Август в Оклахома” – Народен театър, Голяма сцена
Текст: Трейси Летс, реж. Ясен Пеянков, сценография и костюми: Васил Абаджиев, музика: Теодосий Спасов. В ролите: Бойка Велкова, Радена Вълканова, Стоян Алексиев, Валентин Ганев, Рени Врангова, Параскева Джукелова, Ана Пападопулу, Теодор Елмазов/Чочо Попйорданов, Валентин Танев, Марий Росен и др.

Не се заблуждавайте от големите имена в афиша – и те не могат да спасят скучната постановка. По-точно именно тези големи актьори правят нещата съвсем да не изглежда постановката тотален провал. Няколко минути свежи моменти, диалози, крейзи-физиономии, останалото време – тотална скука и безидейност. Повечето свежи моменти логично идват от прекрасната както винаги Бойка Велкова (номинация за водеща женска роля на тазгодишните Аскеери), която е умишлено състарена за ролята, изгражда силен образ на пристрастена към медикаменти властна майка и съпруга. Приятни включвания от Радена Вълканова (номинация за поддържаща женска роля Аскеер 2011) и един много симпатично мил и непохватен Марий Росен. Лично на мен ми се искаше да видя на сцената обявените в афиша Яна Титова и Чочо Попйорданов, но не знам поради какви причини бяха заменени от други актьори. Ако не бях запалена по театъра, спокойно можех да пропусна тази постановка, но любопитството ми към такъв отбор класни актьори на една сцена, нямаше как да не привлекат вниманието ми, както и номинациите, но за мен това си беше разочарование като цяло.
Не обичам да сравнявам особено отделните постановки, но по някакъв начин като липса на настроение и свежест, се сещам за „Ангели в Америка”. Темата е съвсем друга като тематика и актьорски състав, но е поредното доказателство, че имена на известни и обичани актьори, събрани на една сцена, не е еквивалент непременно на добра и качествена постановка. Наясно съм, че вече намесих и друга една постановка, която гледах миналата година и за която не съм писала. Много шум се вдигна около „Ангелите” в Народния, мненията бяха разнородни и на двата полюса. Колкото и да харесвам като цяло нещата на Деси Шпатова, колкото и Снежина Петрова да ми е любима актриса, да не споменавам и останалите известни актьори, така и не успях да преброя повече положителни точки от отрицателните такива, с които да спомена с добро тази постановка. За мен беше едно от най-скучните неща, които съм гледала, темата не е актуална и отново тази ненужно дълга времетраеност... Въпросът дали такива постановки, с много на брой актьори на сцената, трябва на всяка цена да е с такава голяма продължителност откъм време? Ако няма какво толкова да кажеш и да предадеш като послание към публиката, защо трябва да задържаш хората в салона да гледат безумия, а в останалото време – скука? Не съм от хората, които си тръгват по време на представление, но предполагам, че както аз, така и други са имали такова желание, но просто са оставали докрая с тихата надежда, че всеки момент нещо ще се случи, но за съжаление, надеждите в повечето случаи остават неоправдани.



„Вълшебна нощ” – Народен театър, Камерна сцена на 4-ти етаж.
Авторски спектакъл на Александър Морфов, по произведения на Бекет, Мрожек и Йонеско. С участието на: Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Рени Врангова, Веселин Анчев и Красимир Недев.


С голямо нетърпение очаквах завръщането на тази постановка в афиша на Народен театър след дългогодишно отсъствие, защото не я бях гледала. Харесвам Морфов, харесвам напоследък изявите на Рени Врангова, очаквах и появата на новото попълнение в състава – Веселин Анчев, но последните двама присъстват за не повече от 15 мин. от спектакъла, през останалото време гледаме скечовете на Тео Елмазов и Пламен Пеев. Има доста добри моменти и остроумия, но така и не успях да се настроя за театър, защото имах усещането, че съм повече в цирка и гледам представлението на клоуните. Не знам дали тук е моментът да го напиша, но на тази постановка до мен се настани двойка, при това на възраст по-голяма и от моята, която през цялото време се натискаше, целуваше и опипваше. Такова нещо не бях срещала в театъра, направо се потресох! В кино, ако бях, сигурно нямаше да ми направи такова впечатление, но на театър да си правиш такива срещи и да допуснеш такова поведение, трябва наистина много да си западнал. Ако има някаква петиция цените на мотелите за няколкочасова „почивка” да са по-евтини от билетите за театър, ще се подпиша с две ръце!


„Канкун” – Малък градски театър „Зад Канала”, Главна сцена
Автор: Жорди Галсеран, реж. Бина Харалампиева, с участието на: Ирини Жамбонас, Филип Аврамов (заместващ титуляра Христо Мутафчиев), Искра Донова и Ивайло Христов (актьор от Пловдивския театър).


Жорди Галсеран е млад испански драматург, който стана известен и в България, след като няколко негови текста бяха преведени, а някои от пиесите му поставени на сцените на родни театри. Най-известната от тях е „Шведска защита” (оригинално заглавие „Методът Грьонхолм“), поставена също в Театъра „Зад канала”. Актуално е новото заглавие, което се поставя в Младежки театър „Карнавал.com”, с реж. нашумялата в момента Василена Радева, за който ще пиша след като го гледам.
След разочарованията, за които писах по-горе, ред е и за нещо хубаво, което мога да препоръчам, а именно „Канкун”. Странното заглавие идва от мястото, където се развива действието, а това е името на мексикански курорт, където две семейни двойки, които се познават от дълги години, прекарват съвместно почивката си. Няма да преразказвам какво и как се случва, но пиесата претърпява сериозни обрати, които в никакъв случай не мога да определя като клиширани, а финалът е провокативен и неочакван. Ирини Жамбонас (награда Икар и номинация за Аскеер 2011 за водеща женска роля) е невероятна в образа на Ремей. Бях на първи ред и успях да я гледам съвсем отблизо с каква страст изгражда героинята си, която й е лепнала точно по мярка. Много красива, елегантна и със самочувствие, което не дразни, а възхищава. Текстът (прекрасен превод на Нева Мичева) и действието са стегнати, пиесата е съвременна, истинско удоволствие да се откъснеш от своя си свят и да се потопиш за два часа в друг.






3 коментара:

  1. Тео Елмазов е симпатичен, но май ще си остане недооценен. Във "Вълшебна нощ" е доста забавен и като цяло той главно изнася представлението. Иначе се явява нещо като щатният заместител в Народния. Аз лично го гледах като замества Вальо Ганев в "Полет над кукувиче гнездо" в ролята на д-р Спиви, а след това заместваше и Чочо Попйорданов в "Август в Оклахома".

    ОтговорИзтриване
  2. Голям актьор е . Познавам го от времето когато играеше в Сатиричен театър - Габрово. Бяха заедно с Къци Вапцаров :)

    ОтговорИзтриване