сряда, 4 април 2012 г.

На театър: "Нощна пеперуда"

„Нощна пеперуда“ – Камерна зала НТ „Иван Вазов“, автор: Пьотър Гладилин, превод: Иван Тотоманов, режисьор и сценична редакция: Явор Гърдев, сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова, музика: Калин Николов, хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев, в ролите: Михаил Билалов, Весела Бабинова, Христо Петков, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев.
Поредното творение от поредицата „руски сезон“ в Народния театър и до момента спектакълът, който лично мен най-много ме е трогнал емоционално (остава ми да гледам единствено „Идиот“ на реж. Деси Шпатова) сред останалите заглавия от руски автори. Постановката започва при пълен мрак със запис на текст, пресъздаден от неповторимия глас на Наум Шопов. На все още тъмната сцена излиза Михаил Билалов, с фенер в ръката, който е единствената светлина в салона и така почти десет минути от самото действие. Всичко е толкова вълнуващо, тихо и мистериозно, че едва се сещаш да си поемеш дъх, за да не развалиш магията. А тя остава до самия финал на представлението и макар сцената вече да е окъпана от светлините на прожекторите, имаш чувството, че всичко се е върнало в изходна позиция и всеки момент нещата ще започнат отначало. За твое съжаление обаче, спектакълът е свършил и трябва да си тръгваш. Поне при мен беше така, трябваше ми доста време да осмисля видяното и то не се измерваше в минути и часове, а с цели дни. И с желанието да го гледам поне още веднъж, за да се потопя отново в тази съвременна приказка.
Всеки, който се е интересувал поне малко от въпросното представление е прочел, че става дума за невероятната история, която се случва в едно затънтено руско военно поделение, в далечния Север, където редник Николай Лебедушкин си ляга като момче, а сутринта се събужда като момиче и назовава себе си Наталия Сергеевна. Пиесата не изследва как се е случила тази метаморфоза, нито клони към мистерията на случилото се, а е представен фактът, с всички последствия и реакции от това странно събитие. Автор на този любопитен сюжет е съвременният руски драматург Пьотър Гладилин, който има собствена театрална трупа, но освен с театър, се занимава още с поезия, режисура, изобразително изкуство, философия и психология. А сам себе си определя като „ироник, мистик и метафорист“. Няма как от такъв интересен артист да не се получи нещо странно и нетрадиционно. Въпросът е под какъв ъгъл ще погледне зрителят на всичко това, което му се представя, пречупено от режисьорската интерпретация на Явор Гърдев. Дали ще приемеш поднесената още в самото начало мистерия, без до самия финал да разбереш как и защо се е случила, ще се отдадеш ли на емоциите, които ще те заливат през цялото представление, или до края ще се питаш „какви са тези глупости и щуротии?“ Защото театърът не е само форма за забавление и възможност да „убиеш“ някой друг час в салона, не само възпитава и ти дава възможност да мислиш и чувстваш, но той И провокира. Това е постановка от този тип. Самото споменаване името на режисьора е достатъчно, за да си направиш извода, че няма да гледаш нещо стандартно. Явор Гърдев се стреми с всеки следващ свой спектакъл да надгражда вече постигнатото, умерено и постепенно, без това да е за сметка на качеството на продукцията като краен вариант. А това не го постига чрез големи декори и пищни сценографии, а точно обратното – изчистена сцена, с много силни акценти на някои от елементите в нея, провокативен текст, наситен със силно чувство за хумор и ирония, дълбок поглед и любов върху изграждането на героите, последното от което е може би най-ценното в самото представление – точен кастинг и много образни персонажи.
След „Козата или коя е Силвия?“, Гърдев отново е поверил една от водещите роли на Михаил Билалов, който е блестящ и след постановката вече не можеш да си помислиш, че друг би изиграл ролята на строгия полковник Кинчин. Много ми се иска да пиша по-накратко и сбито, но няма как само с едно изречение, да не обърна внимание на другата централна роля в пиесата, тази на редник Лебедушкин, който се превръща в Наталия, изиграна от дебютантка на професионалната сцена - Весела Бабинова. Не знам как това 20-годишно момиче, което е трети курс в НАТФИЗ, се е чувствала на една сцена до такива утвърдени актьори, при това в главна роля, но се справя чудесно. И това не е заради уменията й да се движи на пръсти, като балерина почти през цялото време и да разглобява и сглобавя „Калашник“ за 6 секунди. Момичето е отдадено на ролята си, грабнала е шанса, който й е бил предоставен от режисьора и се е възползвала максимално от него. Естествено заслугата за това, освен безспорния й талант, е и на самите актьори, които на сцената й помагат с професионализма си, от което неравнопоставеното положение откъм опит, изчезва. Остава безкрайното удоволствие за зрителя да гледа този прекрасен състав, сплотен от общата идея и даващ най-доброто от себе си, в името на изкуството. 
А темата за изкуството и въздействието му върху хората, е самата идея на постановката. Как едно момиче, случайно или не, попаднало в мразовития Сибир, далеч от цивилизация, обкръжено изцяло от мъже, при това военни, иска да наложи волята си да се занимава с театър и на всичкото отгоре да привлече вниманието и интереса им към това изкуство? Звучи направо абсурдно, като се има предвид къде се развива действието и народопсихологията на руските военни. В пиесата на Гладилин обаче, това става възможно - макар и за миг от вечността, макар с условности, макар и като част от сън, но се случва. На финала се плаща и цената за цялата тази красота, който е трагичен, но и логичен предвид обстоятелствата. Остава внушението, че в свят на порядки и закони, идеята за красиво, чисто и добро, е почти невъзможна за осъществяване. А ако това се случи някога, някъде, остава усещането за обреченост. Но въпреки трагизма, оптимизмът идва с идеята, че все пак не е невъзможно да се пребориш с „матрицата“, победата може да е далечен мираж, но началото е поставено. Аналогията между ролята на Весела Бабинова и заглавието на пиесата, не е случайна. Това е приказка за едно младо, красиво и крехко момиче, което с пеперуден финес докосва и разрушава вековно градени правила и догми, оставя следи и непоправими последствия след себе си. Съвременна приказка за една малка фея, танцуваща ефирно балет, с преметнат през раменете автомат, мечтаеща да създава изкуство, като пише свои сценарии, а от наличните пердета и завеси в поделението, шие костюми за бъдещи постановки. И въпреки, че на фона на мрачната казарма, тя  изпълва пространството с цялата си женственост и прелест, военните продължават да я наричат редник Лебедушкин, отказвайки да приемат истината, макар и нереално-необяснима, че пред тях в крайна сметка не стои момче, а момиче, с всичките си женски дадености. Трагедията им се състои в това, че са тайно влюбени в това нежно същество, докоснало ги по начин, който е бил немислим дотогава, показал им красотата на изкуството и че има друг един свят, който съществува отвъд военните порядки и за който трябва само да отвориш душата си, за да го допуснеш. А страхът от мисълта за това, е по-голям от самото действие. Точно както се наблюдава метаморфозата при пеперудата – невзрачният пашкул дава живот на нещо красиво и изящно, то живее кратко и пълноценно, но идва краят и магията приключва. Остават последствията, с които останалите трябва да се справят, „заразени“ завинаги от чара и магията на това краткотрайно съществуване, променени безвъзвратно и непосилни да останат същите, за да продължат по стария си път.
Вечните философски и екзистенциални въпроси за смисъла на съществуването, за Пътя, за хората, които срещаме по него, за (само)познанието, за (самоо)ограниченията, за доверието, любовта и смъртта – всичко това събрано и обобщено под формата на спектакъла „Нощна пеперуда“. Цял един (микро)свят, побран на една малка театрална сцена, в рамките само на един час и половина. Да, възможно е.
снимка: Симон Варсано

3 коментара:

  1. СТРАХОТНО РЕВЮ!!! Много готино и увлекателно написано. Личи си, че наистина те е развълнувала постановката! И както го описваш ми звучи, че наистина си струва да се види това представление!

    За този месец бяха свършили билетите, но планувам да си взема за юни месец. Ако наистина ти се гледа отново може да го гледаме заедно. :) Бтв, на 18-ти май, ще гледам "Идиот", ако имаш желание може да се присъединиш! :))

    Поздрави от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти! "Нощна пеперуда" е прекрасен спектакъл наистина, препоръчвам ти я, а и защо да не я гледаме заедно :) Като се замисля, май не съм гледала някоя постановка повече от веднъж, но за тази специално, ми се иска да повторя.
    Точно за 18-ти и аз имам билет за "Идиот", така че няма начин да не се видим тогава. Ще ти оставя координатите си на имейла ти, така че до скоро :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ей, супер! Какво приятно съвпадение! Задължително ми пиши на мейла и аз ще ти пратя моите координати. И ще се видим на "Идиот" :-))

    ОтговорИзтриване