четвъртък, 24 февруари 2011 г.

История с мекици

Понеже имам щастието и късмета да ходя пеш до работа и обратно, независимо, че ми отнема понякога и доста повече от половин час, почти всеки делничен ден, на път за там, минавам през 2 фурни в квартала, в който живея, които са близо една до друга и продават закуски собствено производство. Горе-долу асортиментът им е еднакъв, но само едната предлага много вкусни мекици, поръсени с пудра захар, които направо ми иде да нагриза още щом ги помириша. Е, ям си ги на работа, а не по пътя, уж за по-естетско, както се казва. От месеци почти всеки ден като минавам оттам, си купувам по 2 мекици, като в повечето случаи оставям точно стотинки на продавача, който май е и собственик на фурната, докато жена му обикновено ги меси, приготвя и пече. Започнах малко отдалеч, но вече стигнах до същината на темата. Тази сутрин собственикът, който ме познава като редовен клиент, липсваше като на негово място беше друг господин, който за пръв път виждам, както и жената на собственика, която си месеше тестата, както обикновено. Поръчвам си обичайната закуска, но се усещам, че нямам дребни в момента и подавам банкнота от 10 лв. като се извинявам за неудобството. Човечецът явно нямаше да ми върне и затова се обърна към госпожата с тестата да развали парите. И онази като се обърна с всичките си телеса и обезумял поглед, като взе да ми се кара на мен защо съм нямала дребни (?!) и да ръси обиди по мой адрес - цялата в брашно и теста по нея, като се запени и разлюти, направо ми увисна ченето от изненада! Толкова бях смутена от реакцията й, отделно че беше рано все още и се разсънвах, а явно и аз съм била пък още по-зле, защото взех да се оправдавам (?!) на свой ред, доколкото можеше да се вземе думата от нея, стана един цирк... Накрая вместо да ме помоли поне да отида да си разваля „едрата” банкнота в съседен магазин, или поне най-малкото ако беше с всичкия си акъл, като една съвестна търговка, тя самата щеше да го направи, „дамата” ми изкрещя да извадя от чантата си мекиците и да ги върна! Щях да падна! Естествено след тези властни команди от нейна страна се подчиних, извадих тъпите мекици, които вече отдавна ми се бяха отяли и ги подадох на не по-малко ошашавения продавач. Добре поне, че в паниката си успях да си прибера парите. Само успях да кажа, че загубиха редовен клиент в мое лице, а в същото време исках и много други неща да й кажа от рода на **** $$***%@****, но прецених, че не си заслужава да падам на нейното ниво.
Вече толкова часове минаха, а още го мисля и се ядосвам. Защо ли? Искам да го забравя и да отмина, обаче ми е трудно. Толкова унижена и тъпа се почувствах, че още дори си мисля с какво толкова съм предизвикала гнева и арогантното поведение на тази жена? Но вече знам със сигурност, че дори от глад да умирам, оттам повече нищо няма да купя! Аман от простотия и селяния!

11 коментара:

  1. такива истории много ме натъжават, а ги има с хиляди.. помня веднъж и аз как не успях да купя един сок, защото всички магазини в района нямаха дребни и всички продавачки ми се накараха така, че ме докараха почти до рев.. прекалено много грозни хора, дано все някога се изчистим от тях.

    ОтговорИзтриване
  2. Ох, идва ми да отида да я прасна в лицето с мекицата, тази "лейди". Как ще ти говори така, ти си клиент?!
    На всеки в дадем момент му пуши главата, но това не означава да крещим на ляво на дясно всеки, особенно пък на човек от който си изкарваме прехраната?!?
    И аз винаги се чудя, как да постъпя при подобна ситуация...
    Нали уж все ни учат, че по-умният, по-възпитаният си премълчава, отстъпва и едва ли не, дава другата буза... (ама защо?!) хаха!
    И като си помисля за това нещо, в мен всеки път нещо се надига, негодувам. Защо?! Защо върху по-умният, (така наречен) всеки който иска, ще си излива отпадаците от нервност и неразбиране от големия лош свят, а ние да си премълчаваме. Дефакто ще са ме направили на 2-ве стотинки, без абсолютно никаква вина (както в твоя случей!!!) и със стаен гняв и обида от мълчание и ВЪЗпитание, ще си тровя моята душа. Щото то си казваш на ум, айде майната му, ама...
    Хубаво е да не падаме на нивото на този невъзпитан крещейки грубости човек (който и да е) но да намерим начин да не му останем длъжни! Всеки от нас си има достойнство и никой няма право да се отнася с друг по този начин, но и ние не трябва да го позволяваме.
    (Сдържаният гняв е вреден!)
    Лоша леля на мекиците, лоша, лоша!
    Язък, за хубавите мекици :/ :)

    ОтговорИзтриване
  3. Жалко е наистина, че има такива хора и такива ситуации. За съжаление не можем да ги контролираме, а само да се надяваме по-рядко да попадаме на такива. Малко утопично звучи, защото грубите и невъзпитани хора са в десетки пъти повече в ежедневието ни за съжаление и постоянно трябва да се съобразяваме с тях и недодяланото им поведение - ние, като малцинство. След тази случка, вчерашният ми ден беше тотално скапан, но със сигурност ще го игнорирам скоро и знам, че в следващите дни ще си спомням за преживяното с насмешка. Но наистина се замислих какъв е правилният начин за постъпване в подобна ситуация? Отдавна съм в зряла възраст, имала съм и други подобни случки, които са ме поставяли в подобно тъпо положение и всеки път се изненадвам от себе си, че не зная как да реагирам адекватно и се чувствам слаба, объркана и безпомощна.
    Както и да е, от днес вече съм на кашкавалка, закупена от конкурентната фурна :)

    ОтговорИзтриване
  4. На такива им се усмихваш любезно и отговаряш отчетливо и вежливо. Това ги побърква двойно и аритмията им е сигурна. И вярвай ми, че като се приберат, те са разтрепераните, само дето нямат блог в който наредят "нахалницата", а си го изкарват на близките (често реплики на обекта).

    ОтговорИзтриване
  5. А не, аз пък съм останала с впечатлението, че ако продължиш да отговаряш вежливо(както си правила преди да ти се разкрещят), те още повече се наемат и се стига даже до един такъв момент, в който имаш чувството, че направо ще те бутнат на земята и с някакъв гигантски крак ще започнат да те тъпчат, тъпчат, тъпчат.. докато не видят достойнството ти тотално размазано. Тоооолкова много такива случки съм имала, че вече нищо не ме учудва. Не се учудвай и ти. Правилно си казала, че са загубили клиент в твое лице, но до там. На тези същества колкото и да им обясняваш, те пак няма да схванат. Просто си взимай кашкавалка и бъди доволна от тяхната загуба на пари :)))
    P.S. Живеем в България - свиквай със селянията!

    ОтговорИзтриване
  6. Моите наблюдения, когато съм изпадала в подобни ситуации са, че колкото и вежливо да отговарям и да се опитвам да се защитя (в повечето случаи без да имам вина, за което), тези грубияни го приемат като средство за отстъпление и стават още по-агресивни. Конкретно в тази случка, "дамата" с мекиците, имах чувството, че ако не беше стъклената преграда отпред, щеше да ме шамароса най-малкото. Не съм конфликтна личност и по всякакъв начин гледам да избягвам подобни ситуации. Обаче животът е такъв, че ти ги предлага щедро, особено в днешните вълчи времена. Май няма универсална рецепта как да се постъпва в подобни случаи, а човек винаги трябва да е подготвен за такива. Жалкото е, че трябва да ги приемаме като нещо нормално и ежедневно, а те не би трябвало да са такива. Колко ОЩЕ можем да бъдем толерантни?

    ОтговорИзтриване
  7. Именно- вежливостта ги провокира неимоверно, точно това съм отбелязал, че откачат двойно и тройно. Това е целта. Защо културния, вежлив и възпитан човек трябва да носи контрата в себе си?! Твоето спокойствие е пирон в ехокардиографията на Мекицата!

    ОтговорИзтриване
  8. J.D., не си спомням случай, в който да не съм реагирала точно така - спокойно и вежливо, макар вътрешно бурята да е в мен. Не знам с какво това мое самообладание може да ги "накаже" и "порицае", та те едва ли осъзнават, че нараняват с поведението си някого, камо ли да се чувстват гузно от това. Факт е, че аз, ти и другите като нас, поемаме в себе си тяхната агресия, а те си го изкарват на момента и забравят за случилото се. Говоря по принцип, далеч съм вече от конкретния случай с "Мекицата". Мисля, че този тип хора живеят по-лесно и са практически нагодени за днешните времена. Разни хора, разни идеали... И слава богу!

    ОтговорИзтриване
  9. Честит празник мила,те като гледам празниците продължават до неделя,хубаво настроение от мен:)))

    ОтговорИзтриване
  10. Така е sekamo, явно няма вярна формула. Аз също смятам, че живеят една идея по-лесно. Изкрещяват го и не си го носят вкъщи. Но съм сигласна и с J.D. до толкова, че наистина така все едно им се смееш в лицето и те подлудяват, защото са безсилни, но едва ли им пука особено :) Просто когато можем и до колкото можем да не си слагаме подобни сцени на сърце, а ако се случи, да направим всичко възможно да ни мине по-бързо и леко, като се разтоварим по най-приятният за нас начин. Слава богу има доста такива. Физическото натоварване особено помага. Музика.
    Стрелянето с пистолет в зала, също :) опитвала съм. Добре, че ти вземат оръжието преди да излезеш от подземието, ахахах :)
    Усмихната и по-слънчева баба Марта ти желая!

    ОтговорИзтриване
  11. Благодаря ви за различните мнения, които споделихте и разумните съвети - наистина ми беше полезно да ги прочета и да си "сверя часовника" :) Да си пожелаем по-малко подобни инциденти да ни се случват и да имаме повече поводи за усмивки. Приятни почивни дни и по-топла (баба)Марта и от мен :)

    ОтговорИзтриване