История с мекици

Понеже имам щастието и късмета да ходя пеш до работа и обратно, независимо, че ми отнема понякога и доста повече от половин час, почти всеки делничен ден, на път за там, минавам през 2 фурни в квартала, в който живея, които са близо една до друга и продават закуски собствено производство. Горе-долу асортиментът им е еднакъв, но само едната предлага много вкусни мекици, поръсени с пудра захар, които направо ми иде да нагриза още щом ги помириша. Е, ям си ги на работа, а не по пътя, уж за по-естетско, както се казва. От месеци почти всеки ден като минавам оттам, си купувам по 2 мекици, като в повечето случаи оставям точно стотинки на продавача, който май е и собственик на фурната, докато жена му обикновено ги меси, приготвя и пече. Започнах малко отдалеч, но вече стигнах до същината на темата. Тази сутрин собственикът, който ме познава като редовен клиент, липсваше като на негово място беше друг господин, който за пръв път виждам, както и жената на собственика, която си месеше тестата, както обикновено. Поръчвам си обичайната закуска, но се усещам, че нямам дребни в момента и подавам банкнота от 10 лв. като се извинявам за неудобството. Човечецът явно нямаше да ми върне и затова се обърна към госпожата с тестата да развали парите. И онази като се обърна с всичките си телеса и обезумял поглед, като взе да ми се кара на мен защо съм нямала дребни (?!) и да ръси обиди по мой адрес - цялата в брашно и теста по нея, като се запени и разлюти, направо ми увисна ченето от изненада! Толкова бях смутена от реакцията й, отделно че беше рано все още и се разсънвах, а явно и аз съм била пък още по-зле, защото взех да се оправдавам (?!) на свой ред, доколкото можеше да се вземе думата от нея, стана един цирк... Накрая вместо да ме помоли поне да отида да си разваля „едрата” банкнота в съседен магазин, или поне най-малкото ако беше с всичкия си акъл, като една съвестна търговка, тя самата щеше да го направи, „дамата” ми изкрещя да извадя от чантата си мекиците и да ги върна! Щях да падна! Естествено след тези властни команди от нейна страна се подчиних, извадих тъпите мекици, които вече отдавна ми се бяха отяли и ги подадох на не по-малко ошашавения продавач. Добре поне, че в паниката си успях да си прибера парите. Само успях да кажа, че загубиха редовен клиент в мое лице, а в същото време исках и много други неща да й кажа от рода на **** $$***%@****, но прецених, че не си заслужава да падам на нейното ниво.
Вече толкова часове минаха, а още го мисля и се ядосвам. Защо ли? Искам да го забравя и да отмина, обаче ми е трудно. Толкова унижена и тъпа се почувствах, че още дори си мисля с какво толкова съм предизвикала гнева и арогантното поведение на тази жена? Но вече знам със сигурност, че дори от глад да умирам, оттам повече нищо няма да купя! Аман от простотия и селяния!