„За мишките и хората“ – постановка на Пернишки театър „Боян Дановски (в София се играе на сцената на театър „Сълза и смях“), по романа на Джон Стайнбек, реж. Асен Блатечки, в ролите: Калин Врачански, Асен Блатечки, Силвия Петкова, Васил Банов и др.
Харесвам много творчеството на Стайнбек и се радвам, че имах възможността да гледам негова творба на театралната сцена. Малко недоверчива бях като разбрах, че Асен Блатечки, освен изпълнител на една от главните роли, е и режисьор на постановката. Заглеждам се по театралните афиши отвреме-навреме и съм забелязвала, че той поставя и други неща и заедно със свои колеги-актьори-съмишленици обикалят големи и малки градове из страната. Не съм гледала тези постановки, но видях два плаката по Коледа в един малък град случайно – единият беше „Секс, наркотици и рокендрол“, а другият не му помня точно името, но беше отбелязано, че е по мотиви от пиесата на Захари Карабашлиев „Неделя вечер“. И на двете представления режисьор и изпълняващ една от ролите беше именно Блатечки. Някак съм предубедена към режисьорските умения на актьор, който е предобил самочувствие от статута си на роден секссимвол от телевизионен сериал, но въпреки това любопитството ми надделя и отидох да гледам постановката в „Сълза и смях“. Преди да започне представлението се сетих, че не съм гледала нито Блатечки, нито партньора му в „Стъклен дом“, другият секссимвол Врачански наживо и затова трепетите ми се увеличиха. Беше странно усещане да гледаш двама популярни актьори, които свързваш от играта им в тв сериал и пресъздават класически текст от американски автор. Лично за мен Блатечки беше по-убедителен в ролята си на умственоизостаналия, но добродушен Лени, затова много му помагаше и запазената му мярка – усмивката, която отиваше на образа му, докато Врачански ми стоеше дървено и рецетираше пламенно думите на Джордж – защитника и приятел на Лени, който в последствие става и негов убиец. Интересна роля има единствената жена в трупата – Силвия Петкова. За мен тя беше най-стойностното нещо в постановката – силна, красива и много убедителна.
Сещам се преди години, когато гледах едноименния филм с участието на Джон Малкович и Гари Синийз в главните роли, беше направо разтърсващ. Театърът е по-различно изкуство и лично аз не останах особено впечатлена от тази постановка. Но е радващо, че се поставят подобни класически произведения на театралната сцена, защото по този начин стигат по-близо и директно до по-младите зрители, които едва ли масово четат Стайнбек или който и да е друг автор от това поколение. А няма какво да се залъгваме, че те са в салона за да видят любимите си актьори от любимите си сериали.
сн. Богдан Богданов
Еййй, това как исках да го гледам, но истината е, че не можах да дам 25 лв за билет. Чела съм разказа на Стайнбек, гледала съм и филм с Джон Малкович и страшно ми е интересно как ли са се справили актьорите с постановката. Наскоро с укорителен поглед ме погледнаха едни познати, като споменах че много харесвам Блатечки... (в крайна сметка ще си харесвам когото си искам!) :D
ОтговорИзтриванеПоздрави
25 лева за театър?! Ти направо ме разби! То аз дадох 16 и ми се видяха много, ама Перник е по-близо до София, отколкото до Варна, разбираемо е, че си отчитат пътните, но чак пък толкова, да ме прощават и аз не бих ги дала.
ОтговорИзтриванеНо пък имаш добър вкус за мъже - Блатечки си го бива и все пак да ти кажа, че не се разсъблече на сцената, така че си си спестила левчетата (хихи) :D
Хахахаха -> "Блатечки не се разсъблече на сцената" Не ми е нужно да го гледам гол :D не, че бих отказала де, но не го харесвам заради това. :)) Просто мисля, че има дарба все пак и стои добре на сцена ( нямам предвид визуално). Гледах го в една постановка "Омайна нощ" се казваше, само в дует с Мария Сапунджиева и много ми харесаха двамата на сцена. Така не бях се смяла от много време.
ОтговорИзтриванеНо да, тук билетите за гостуващите софийски театри са доста одиращи!!! Има няколко постановки на които много съм искала да отида но пропускам... по 20-25 лв... множко са! И въпреки това, като питах почти нямаше места!! Което като цяло ме радва, хората гледат, опитват, харесват или не. Но в едно интервю Теди Москов преди време беше казал нещо от рода на "това, че са в залата не винаги е сигурно, че изобщо разбират за какво са там" и до някъде може и да е прав, не знам.
Е, вярвам разбра, че го казах на шега това със събличането, поне донякъде да не се ядосваш, че не си гледала постановката. А и аз си мисля, че ще имаш тази възможност и по-натам, защото те често гастролират из страната, предвид това, че спектакълът още е нов и актуален :) А относно мнението на Теди Москов - напълно го споделям, колкото и грубо да звучи. Да не говорим колко от местата в салона са предназначени за "хора с покани", които се предават от ръка на ръка и не се знае до колко са заинтересовани зрителите, които отиват в крайна сметка, за разлика от тези, които наистина имат интерес да са там и за които не остават билети, независимо от готовността им да ги заплатят.
ОтговорИзтриванеАз пък да ти се похваля - успях да гледам преди няколко дни постановка на Варненския театър, тук в София, при това на сцената на Народния театър - "Ричард III" и съм очарована! Ще споделя по-натам мнение, ама остава във времето, с моите темпове на писане, да видим :)
Разбрах те ;))))
ОтговорИзтриванеЩе се радвам да прочета отзивите ти!!!