Аз и брокерите

Със съжаление отбелязвам факта, че в последно време не чета – нито книги, нито вестници, нито списания, нито новините в интернет, дори рядко преглеждам любимите ми блогове тук. Времето ми е заето в следене и четене на обявите за наеми и контактувам с разни хора, които са на светлинни години от моите представи, мисли, вкусове и мнения. Това са брокерите на недвижими имоти. Сигурно всеки, по една или друга причина, се е срещал с тази прослойка от населението, за мен те са нещо различно от всички останали хора, които познавам. По принцип съм мислела за себе си, че нямам особени трудности при общуване, но след дълги и мъчителни разговори с не малък брой брокери, взех сериозно да се замислям върху тази си (не?)способност. Трудно ми се получава контактът и връзката с тях. Аз се опитвам максимално изчистено и конкретно да обясня какво всъщност търся, с кое мога да направя компромис и какво категорично не желая. Отсрещната страна уж си записват, уж ме разбират, уж знаят какво точно аз искам и в крайна сметка се изумявам от това, което ми се предлага. Все едно съм им говорила преди това на монголски език, а техният помощен транслейтър е бил на танзанийски. Все едно аз да искам куче, а те да ми предложат хипопотам. Примери колкото искаш. Няма да се впускам в подробности, мога да пиша за доста бисери по темата. Гадното е, че времето ме ограничава и притиска, а аз нямам нищо сигурно все още. Уж се водя на работа, а по цял ден браузерът ми е зареден на обявите за квартири, телефонът ми се напълни със запаметени номера на broker, broker1, broker2 и т.н., които дори агенциите, за които работят не мога да запомня, камо ли имената им. Съзнавам това, че и аз за тях съм поредният клиент, от който евентуално ще спечелят комисионна, но винаги ги моля, ако нямат какво да ми предложат от това, което съм дала като изисквания, да не ме водят по огледи, за които само ще си загубим взаимно времето. Чувствам се уморена и доста обезкуражена. За съжаление няма голям шанс да се стигне до реалните собственици, без посредничеството на брокери, т.е. борбата е дълга и мъчителна, но явно трябва да мина и през това. Дано накрая се поздравим взаимно не с победа, а с удовлетворяващо и за двете страни равенство и всеки да получи това, което иска и да бъде доволен от постигнатото. Поне аз си го пожелавам, плюс късмет – той също е много важен, убедих се.

За по-малко от месец разбрах и още някои неща:

*Че не винаги човекът, с който живееш, ти мисли доброто, както ти на него през цялото време дотогава. Че не всички хора са наивни и добронамерени като мен. И че тези „качества” пречат в днешно време и е по-добре да се „оперират” във възможно най-ранен стадий. Уви, за някои хора като мен това е доста късно вече и май цял живот ще си нося последствията и обеците на ушите, за които вече трудно се намират места за нови дупки.

*Че някои хора, особено след определена възраст, е хубаво да се оттеглят в заслужена и блажена почивка, колкото и да им е хубаво да се чувстват кумири на сцената за своите фенове. Визирам Дейвид Ковърдейл. От близо 20 лета имах желанието да го гледам и да чуя на живо този велик Глас, който ме е настръхвал стотици пъти през годините и на едва петият път, в който беше в БГ, успях да го видя, но не и да го чуя. Защото Гласът вече го няма, а на негово място е подобие на гласището от преди години, под формата на едно сбръчкано старче с бялата си ризка от 82-ра, коженото панталонче и синджирчетата, които се поклащат от врата и колана му. Тъжно е, когато виждаш истината, дори след всичко хвалебствено написано иначе по темата.

*Че „Подслон” всъщност никак не е лошо филмче, а музиката на Васо Гюров и Morphine към него, го правят още по мой тип. Никак не се вписва като част от летния асортимент, предлаган по кината, но слава богу, че изобщо го пуснаха на голям екран.

*Че след доста вглеждания и оглеждания пред огледалото установих, че всъщност доста ми отива плътен бретон над веждите, особено направен от 19 годишен гей, след почти цял час работа по главата ми, което обикновено отнема двойно по-малко време :)