неделя, 7 ноември 2010 г.

Нова генерация 04.11.2010 г., Sofia Live Club


Как да пишеш обективно за нещо, което ти е толкова любимо, не близко до сърцето, а направо вътре в него? Трудно е... Нова генерация е любимата ми българска група. Завинаги. Чувството е като онази любов, с главно Л, не към човек, а към нещо, което приемаш с цялото си сърце, без предразсъдъци, напълно осъзнато, без да задаваш въпроси, а просто приютяваш под кожата си, дълбоко и истински. Болезнено. („татуиран с теб ще умра”), което знаеш, че винаги ще искаш и ще го носиш в себе си. Вечно. („Във вечната любов аз не вярвам, вярвам или не, за нея проповядвам”). Отъждествявам се с поколението, за което името Нова генерация не беше просто име на група, а цяла една идея, (само)осъзнаване, начин на мислене, живот и възприемане на света около нас – „Цветя от края на 80-те”. За съжаление така и не успях да отида на техен концерт в състава им, когато в него беше Митко Воев (вечна му памет!), но и до днес нося в сърцето си текстовете и музиката му, знам наизуст песните и макар да съм ги слушала хиляди пъти, всеки път откривам по нещо ново и различно за себе си. Противно на много хора, които смятат, че музиката им действа депресиращо и потискащо, при мен не е така, напротив – зарежда ме с настроение и се усещам по-добра. Гледала съм ги няколко пъти досега, дори съм ходила до Варна преди години, за да ги гледам специално, когато съм имала тази възможност. Най-често зад микрофона беше Васо Гюров, който ми е голяма слабост, също от време оно и ако въобще може да се говори за някаква бегла заменяемост на Воев като вокал, то точно Васо е човекът за това, тъй като той носи същото „световъртене”.
Концертът на 4-ти ноември беше анонсиран, че ще има гост музиканти, разбира се и с Васо Гюров сред тях. Останалите бяха обичайните заподозрени от последните няколко концерта на групата – Деси от Phuture Shock и Тери от Alien Industry, хората, които отдадоха гласа си за да се запише последния засега издаден албум на Генерацията – Via. Изненадата беше появата на Бичето. В типичния си „селски” вид взе участие към парчето „Да, да, да”. Беше по-скоро за атракция появята му, отколкото за нещо друго. А и самото парче се състои от повтаряне на едноименните срички от заглавието, така че всеки на неговото място би се справил със задачата.
Но да започна от начало. Концертът беше обявен за 22.30 ч. Бях там малко по-рано и се изненадах приятно, че беше пълно. Наистина не очаквах да има толкова хора. Успях да седна централно на дългия кожен диван, който е срещу сцената и да поогледам хората около мен, като трудно виждах и различавах силуети предвид прекалено заглушената светлина. Тогава вече забелязах, че повечето от посетителите просто си стояха на масите, пийваха си пиенето, смееха се шумно, пушеха тежки пури и съм сигурна, че изобщо не бяха там заради групата. Музиката, която озвучаваше всичко това, беше меко казано странна за „подгряване” на Генерацията – някакъв прогресив рок, който не беше лош всъщност, но със сигурност крайно неподходящ за вечерта. Разбира се имаше и фенове, които знаеха защо са там, личаха си отдалеч – dressed in black, тениски с логото New generation, кларковете, размъкнатите пуловери и ризи, въобще моята порода :) Концертът започна с голямо закъснение, може би около час, не знайно поради каква причина, но не и заради липса на достатъчно хора. През цялото време докато бях в очакване се чудех с какво ще започнат – с новите парчета, или със старите и утвърдени класики, какво ще бъде съотношението между тях. Няма да си кривя душата, че бях там заради старите неща. Макар и без Воев, винаги съм обичала да ги слушам и да ги съпреживявам наживо. Излязоха в пълен състав (без Алина, разбира се) – Мони, Катето, Мишо и Кристиян. Даката беше на барабаните, а на Тери се падна честта да открие концерта като първият гост-вокал за вечерта.
Началото беше повече от ударно и супер любимо мое. Само като чух първите акорди на „Ледове”, веднага с вик се изстрелях отпред и така си останах права цялата вечер до края. Последва „Черно танго”, а след това „Арлина” – обожавам тази песен и неведнъж съм се отъждествявала с нея, като текст и настроение. Публиката вече беше във възторг, бурни ръкопляскания, възгласи и най-вече здраво пеене. Както и се очакваше веднага си проличахме кои бяхме там специално за концерта, окупирахме пространството пред групата и се раздадохме откъм пеене, всички в един глас, всички обединени от една любов към тези парчета, които всеки чувства със сърцето си. А останалите просто продължаваха да си пийват незаинтересовано по масите и да се забавляват на техните си неща. Дано не са се заслушвали дори за малко в текстовете на песните, че сигурно щеше да им приседне глътката и думите в устата да загорчат...
След Тери, зад микрофона застана Деси – малка и ефирна, с кадифен глас и мила усмивка. Изпълни няколко парчета от Via, някои съвместно с Тери. Бяха доста приятни всъщност, мелодичен трип-хоп, звучаха съвсем актуално. След 12ч. Деси отправи поздрав за рождения ден на дъщеричката на Мони – Марта, която беше в клуба. Колкото и добре обаче да бяха поднесени, колкото и радушно да бяха посрещнати, публиката си чакаше старите неща, както и Васо Гюров, който явно пазеха за десерт. След няколко парчета от старите, с вокалите на Тери, най-после и Васо излезе на сцената. Беше посрещнат със скандирания и бурни овации от публиката. Слабост ни е, обичаме си го :) Нагласи си белия бас, отправи поздрав за рожден ден към Кирил Манчев (който не беше в клуба, но е човек, дълбоко свързан с Ревю и НГ), спусна къдриците над лицето си и започна със „Страх”. Последва „100 години” и тъкмо се разпяхме и се настроихме да чуем още неща с него, той свали китарата и се оттегли за да даде място отново на Тери. Честно казано очаквах повече парчета да изсвирят заедно, но уви, не било писано да е този път. Минаваше вече 1ч., когато обявиха, че това е бил краят на концерта, ние си изпросихме и бис за последно, но се оказа, че ги сварваме неподготвени явно и затова изсвириха за втори път „Бездействие”. Да спомена още, че през цялото време на led-стената се прожектирваха различни абстрактни картини за всяко от парчетата, а в паузите между тях, в едър план „залепяха” триъгълното лого New generation. Визията на „100 години” беше с части от клипа към парчето, прожектирваха черно-бели кадри с образа на Воев, което беше доста носталгично и красиво...Освен споменатите песни, ще спомена и други, които си спомням, че свириха, но не в същия ред: „Само двама”, „Изповед”, „Ловец на сърца”, „Суета” и др. Не мога да спомена имената на песните от последния албум, защото не ги знам, признавам си. Уважавам решението и ентусизма на групата, че иска да се развива в нова насока, без да разчита на старите лаври. Музиката, която правят с Деси и Тери е доста приятна и слушаема, но колкото и да ги обичам, аз лично свързвам името Нова генерация с песните от старите им албуми и с текстовете на Воев. И докато продължават да ги свирят по концертите си, аз ще съм там.

6 коментара:

  1. музиката на Нова Генерация не депресира, а ИЗВИСЯВА! и аз съм го повтаряла хиляди пъти на неразбиращите...

    поздрави, soul sister!:) съвсем случайно те открих, може и да се познаваме даже :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за милите думи, soul sister, радвам се, че си ме открила тук и се обади :) Не се познаваме (май), но това не е непоправимо, светът е малък, може да сме се засичали по разни партита и концерти :)
    Имаш много уютен и красив блог, ще го следя. Поздрави и хубава седмица от мен :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, че ви има...

    Завинаги. Върнах се пак в тихите утрини в старата къща, другите - спят. Стеле се дим, на цигари и на поезия. Митака подръпва струните на китарата, приседнал в изкорубеното кресло. “Ще свиря ли и аз като теб, чичо Митко?” – лигави се рошавото момче. “Музиката не се ражда с гол инструмент, мило дете” – умислен в непоколебимостта си е Воев...

    Така е със всичко в тоя живот, и тук, и напред, ми идва днес през смях благодарен.

    долуподписан,
    Влад,
    кръщелник на чичо Митко

    ОтговорИзтриване
  4. Аз благодаря, че те има... и че сподели толкова интимни и топли моменти и думи тук.
    Човек усеща със сърцето си любимата музика, допуска близо до себе си себеподобни, руши тавани и стени, за да продупче през тях мечтите си. И да се бори за тях. На това ме научи през годините „Нова генерация”. И продължавам да се уча... и да съм благодарна.

    ОтговорИзтриване
  5. Чувала ли си за силата на убежденията и за могъщата сянка на шоколада? Ще ти разкажа...

    Рисувах. Много. На пода и по тапетите. Митака хич не харесваше тази ми слабост. Не като цяло - чисто и просто стените не бяха най-удачното място за моите кули, коне, къщи и високи, високи мъже. Той трябва пръв да е разпознал лице и ръце в детските ми драскулки.
    Идваше, сядаше срещу мен - а аз, да не взема да се изложа, заставах прав до поредната си пародия на изкуство. Все едно няма, и никога не е била там.
    И тогава ме питаше обичам ли шоколад. Вадеше го от джоба, но аз сам трябваше да се доближа, инак оставах просто статуя със червени страни. Нито веднъж на пропуснах да се измацам и над ушите дори.
    Рискувах, и пак си рисувах. За да ме отучи от вредния навик искаше да запълвам скицника с движещи се картинки по думите, които счета за по-важни от акордите и Стиха. Стих, който оставяше най-горе на празната бяла страница. Колко далечни ми бяха тогава тези думи със близки, ала далечни еднакво звучащи ритъм и краища.

    Скоро беше... и пак взех кофите с акварел. Хвърлях мокри парцали по най-близката ми стена. Какво по-голямо платно? Не беше същото. Но защо? Никой не ми бе посветил стих...

    в горния ляв ъгъл

    ОтговорИзтриване
  6. Щастлив си, че си се докоснал (и си бил докоснат) не само до твореца, но и до човека и личността Воев. Хубаво е, че пазиш такива топли детски спомени, свързани с него. Мило е, че ги споделяш тук и сега. Щом имаш желанието днес, защо не продължиш с рисуването? Изрази тези спомени върху платното, нарисувай ги, влей им образ, цвят, душа. Няма как да е същото без думичките в горния ляв ъгъл на платното, но знам, че си ги носиш в сърцето и мислите - наследство от миналото. Просто им вдъхни нов живот, в нова форма. Вдъхновението го имаш, идеята също... само не забравяй шоколада ;)

    ОтговорИзтриване