На театър: "Ревизор"

"Ревизор" - Голяма сцена на Народен театър "Иван Вазов", по романа на Н.В.Гогол, реж. Мариус Куркински, сценография: Никола Тороманов, художник на костюмите: Анна Панайотова, музика: Емилиян Гацов, в ролите: Мариус Куркински, Владимир Карамазов, Рени Врангова, Александра Василева, Юлиан Вергов, Леонид Йовчев, Весели Анчев, Йосиф Шамли, Димо Алексиев, Васил Драганов, Павлин Петрунов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов и др.

Едва ли е имало по-голямо очакване за постановка през този театрален сезон, както беше за "Ревизор". Още като се заговори за акцент върху "руски сезон" в Народния театър, именно творбата от Гогол беше най-спряганото заглавие, което се очакваше да е ударното събитие на театралната сцена. Отварям една скоба, за да спомена останалите руски заглавия, които тепърва ще имат премиери, а първите три, още през м. март т.г.: Сашо Морфов - "Самоубиецът", Теди Москов - "Пурпурния остров" (по неговия любим автор Михаил Булгаков), Явор Гърдев - "Нощна пеперуда" (в каста са Михаил Билалов и Христо Петков, премиерна дата: 8-ми март), руският режисьор Юрий Бутусов - "Лов на диви патици" (участват Деян Донков и Ани Пападопулу).

Гледах "Ревизор" още миналата година и ако не беше мързела ми отлаганията ми да пиша в блога си, това ревю щеше да е актуално и с пресни впечатления, но нямам оправдание, затова няма и да измислям излишни причини. Както и да е. За самата постановка се изписа много по медиите, имаше голям отзвук сред културната програма, така че аз едва ли нещо ново и обективно бих могла да добавя, още повече, че съм пристрастна към творчеството на Мариус Куркински. Любопитно е да се види такава мащабна продукция на голямата сцена на Народния театър, където се вихрят рамо до рамо Мариус и Владо Карамазов в главни роли, а един куп известни актьори подпомагат мощно осъществяването на тази не лека и доста дълга откъм времетраене продукция. Бих отличила Рени Врангова, Александра Василева, Юлиан Вергов , Лео Йовчев и Павлин Петрунов с прекрасни роли и точен усет към идеята на самата творба. Мариус е във вихъра си, личи си, че е отдал цялото си сърце и душа в осъществяването на този проект, изпипал е до перфектност сцените, репликите, както своите, така и на актьорите, които режисира, а това едва ли е лесна задача, предвид бройката - 32. Радващо за мен беше да видя, че актьорите бяха себе си, не се опитваха да подражават на Мариус, с неговите характерни жестове, интонации и мимики, което е често срещано и неприятно явление в спектаклите, които той режисира, а самият той се е постарал (сигурно никак не му е било лесно) да бъде максимално изчистен и обран точно откъм неговите си специфичности, които са запазена марка "Мариус", по този начин се е "влял" в трупата си и не изпъква колоритно, както може би се очаква по презумция от него.

Въпреки тежките декори (прекрасна работа на Фичо), които на моменти дори изглеждаха огромни и несъразмерни за ръста на актьорите и това може би е търсен ефект за да се покаже невзрачността на героите в действителност, тяхната бедна и низка душевност; стилните и разнообразни костюми, Мариус, като режисьор се е постарал да акцентира върху силата и въздействието на текста и внушаването на самия смисъл на романа, именно чрез думите. Пиесата е насочена към масовия зрител, към всеки един човек, който има желание да види и чуе класическа руска постановка, със силен драматургичен текст, който е актуален и към днешна дата. Имах щастието и късмета да гледам постановката съвсем отблизо и действително беше много зрелищно и емоционално, препоръчвам го при избор на място, конкретно за този спектакъл.

Не искам да бъда разточителна и многословна в това ревю, защото няма да отива на характера и идеята на постановката. Знам само, че това е едно от представленията, които всеки човек, с интерес към театъра ще посети, независимо дали медиите, приятелите му, или разни самозвани блогъри ще му препоръчат или не :)

сн. Народен театър "Иван Вазов"